Elder Contests

Rebirth 2017 - Втори кръг; 2: Teen Fiction

Сибил Арджънт недоволно изхъмка от целувката на Клинт.
- Казах ти да не ме притесняваш повече! Беше само секс, не разбра ли? – момичето отметна коса и злобно се усмихна. – Кратък секс, но все пак бе нещо.
- Но...
- Стана ми скучен.
Русокосата богиня отпрати с очи момчето и отхапа от кървавочервената си ябълка. Столът на училището бе цяла какафония. До нея Каеа, единственият човек, който я търпеше, макар и тя самата да бе по-злобна и от бесен ротвайлер, набоде крехко пилешко месо от домашната си салата “Цезар” и доволно преглътна.
- Отвратителна си, Сиб.
- Няма нужда от комплименти.
Момичетата избухнаха в смях, докато някой не си позволи да стисне порцелановата й кожа и да я затегли към двора. Сибил се остави като видя красивото лице на натрапника.
- Колко още ще продължава това? Не ти ли омръзна?
Самаел бе стиснал устни в права линия, а зеленикавите му очи хвърляха искри, които пробиваха кожата й и се отправяха директно в онази точка от тялото й, която изпращаше тръпки навсякъде и я оставяше жадна за внимание. Черната му коса бе прекалено разрошена, като че бе прокарвал ръце през нея постоянно. От мисли за милата му сестра, навярно.
- Докато не те получа ще правя каквото си поискам.
- Сибил, мамка му! Знаеш, че Клинт те обича, незнайно защо, знаеш го по дяволите! Само защото ми е най-добър приятел, затова ли спа с него? И то в задния му двор, като пълна уличница, каквато всъщност си!
- Обиждай ме, но пак знам, че ме желаеш.
- Повръща ми се като те гледам.
- Какво, не искаш ли малката си доведена сестричка?
- Не искам да се занимавам с боклуци!
Сам дръпна коса нервно и издиша, преди да я изгледа и да се върне в час.
***
Тя бе красива. Икона. Както звездата, блещукаща с удивителната си светлина на небосклона, така и Сибил Арджънт озаряваше околните с дългата си златна коса, падаща като тежък водопад по гърба й, съблазнителните плътни устни и остри скули, сините очи и греховното тяло на паднал бог. Тя наистина бе идеална.
Но съвършенството е нещо относително. Сам например още не признаваше красотата й.
Не разбираше защо се дърпа, като щеше да го отведе право в небесата. Не, там бе прекалено скучно. Сибил не бе ангел, а прегрешил дявол, затова щеше да му плати билета до последния кръг на Ада и да отиде с него, седнала в скута му.
Можеше да му дари прекрасни мигове на забрава, ала той все отказваше.
Днес щеше да промени това.
За последен път прокара ръце по ефирната копринена нощница с прекалено изрязано деколте и среса косата си. Огромната им къща тънеше в тишина, макар да бе единствено 02,00ч. Само заради Сами в петък вечер не бе на купон, а остана да го съблазни така, както само тя умее.
Сиб изпи на екс патрончето с текила и изжабурка устата си, преди на пръсти да отиде до неговата стая и плахо да почука.
- Да? – Господи, гласът му бе толкова дрезгав!
- А-аз съм. – тя придаде на своя леко заекване и си надяна съкрушителна маска. Самаел отвори вратата и гледката почти я накара да захапе устна – на фона от мъждивата светлина на нощната лампа релефното му тяло се открояваше с красиви сенки. Долнището на анцуга му бе леко смъкнато, а горнище липсваше.
- Какво има?
- Сънувах кошмар. Може ли да спя при теб?
- Ако това е номер...
- Не, не е. Наистина, аз... – тя потърка с длан очите си и от тях рухнаха сълзи. – Беше грешка да дойда, съжалявам. Лека нощ, Сами.
- Сиб, стой.
Сам сви устни, но я хвана през талията и я прегърна. Усещаше крехкото й тяло толкова задушаващо близо до неговото, че дори и с хлиповете и леко зачервените очи тя оставаше толкова шибано перфектна.
Той я положи на леглото и се излегна до нея. Лампата хвърляше дългите си отблясъци по кожата й, а материята на пижамката събираше всичката светлина в стаята. Сам изгаси осветлението.
- Съжалявам за Клинт.
- Кажи го на него.
- Чувствам се ужасно! Ще ме прегърнеш ли?
Той не можа да устои на трепета в гласа й, затова просто я остави да се намести върху него. Дишането й дразнеше голите му гърди, а студените й крака внимателно близваха неговите горещи.
- Защо не отиде при баща ти?
- Майка ти е там, не искам да ги прекъсвам.
Ако не бяха доведено семейство, той не би имал нищо против да отвори краката й и да я направи негова, но не бе...етично. Морално. А не искаше да бъде опетнен от такъв грях.
Скоро дишането на Сам се успокои в напевен ритъм, затова Сибил прокара леко ръка по стегнатия му стомах. Дланта й стигна чак до анцуга му, когато той стисна китката й. Очите му блеснаха в мрака.
- Какво по-точно правиш?
- Ще видиш.
Бърза като отровна змия, тя го обкрачи и се наведе, като впи устни в неговите. Той имаше вкус на нешо сладко, диво, забранено. Като огнено ковано желязо, така я подпалваше и сгряваше само с лек допир.
Той не бе нейн брат, но трябваше да бъде. Трябваше...
Не можеше да мисли докато опитния й език проучваше устните му, а ръцете й се плъзгаха безконтролно по него. Майната му на всичко!
Дланта му обгърна задните й части и тя издиша в устата му. Сибил отметна глава назад и остави той да я маркира като диво животно, да остави следи, които да й напомнят за тази нощ.
Сам я преобърна и разкъса нощницата, която го провокираше. Голото й тяло бе като амброзията, от която дори не подозираше, че се нуждае.
Зъби, устни, език. Плътта пируваше с плът, бореха се за надмощие, за победа. Но тук нямаше победени – тази нощ щеше да има само победители.
И когато Сам я направи окончателно своя с див вик, можеше да се закълне, че вижда отмъстителна усмивка на лицето й. Усмивката й вещаеше Рай, но за една нощ, а после забрава.
Стоновете й го откъснаха от пагубните мисли.