Сериалът II

2005

  - Какво се случи току що? - местех поглед от асансьора към Кими, ръката му още държеше моята - Всъщност какво се е случило между вас ? - продължавах с въпросите.
  - Ела да вземем по питие и ще поговорим - държейки ръката ми тръгна към бара.
  Настанихме се на двата най-крайни стола и ми подаде чашата.
  - От къде се познавате ? - все още не бях получила отговор на нито един от зададените въпроси.
  - Случвало се е да се засичаме на покер игри - започна той - от първата ни среща някак си не си допаднахме, а с всяка останала  нехаресването ни се задълбочава. Но няма конкретна причина. - сви рамене - Поне аз нямам.
  - И само заради това Тя реагира така?
  - Не знам. Ти май я познаваш по-добре от мен - с нежно докосване отмести непокорен кичур косата  паднал върху лицето ми - Каква ти е тя?
  - Най-важният ми човек тук. Единственият от миналото ми.
  - Ще ми разкажеш ли повече за нея - говореше с мил тон, но любопитството беше изписано на лицето му.
  - Споделих достатъчно - усмихнах се, страхувах се, че ако започна да говоря, неволно мога да издам нещо за самоличността си - Надявам се следващата среща на тримата ни да е достатъчно дълга, за да питаш нея.
  - Продължаваш да ме оставяш без отговори - приведе се към мен и ме целуна - Тайнствеността ти е така влудяваща, че ме оставя без сън.
  - Как вървят снимките на сериала ти? - смених рязко темата. Нямах настроение за любовни обяснения, все още мислех за Нея.
  Допихме си питиетата и станахме да потанцуваме. Партито беше в разгара си. Тук бяха доста от новите ми познати (които определено не са много) и никой от старите. Бях свикнала да съм бдителна и да избягвам нежелани срещи. Бях обещала.
  Обаче… когато отместих поглед в страни позната физиономия привлече вниманието ми. Трябваха ми няколко секунди, за да го разпозная. На фона на всички азиатци, присъстващи тук, той не изпъкваше така осезаемо, както на предните партита, на които се засичахме.
  Обърнах се с гръб и тръгнах към бара, молейки се на ум да не ме е забелязал. Поръчах ново питие и отпих глътка,партито за мен приключи, беше време да се омитам, но не можех да зарежа Кими, така че ще го изчакам тук, опитвайки се да не привличам внимание.
  Не мина много време, когато усетих нечия ръка на рамото си, надявах се, като обърна глава да видя Кими, но бях убедена, че няма да стане така. Поех си въздух и с престорена усмивка се обърнах по посока на докосването:
  - Здравей - поздравих - от доста време не сме се виждали. Как си? - не исках да водя този разговор, но нямах избор.
  - Здравей, може да се каже, че съм добре. Изглеждаш прекрасно. Не съм очаквал да те видя тук.
  - И аз не очаквах да се натъкна на познати физиономии - пуснах чаровна усмивка - явно светът е малък.
  - Много добре знаеш, колко малък е “нашият свят”. Толкова, че слуховете за изчезването ти плъзнаха още преди няколко месеца.
  Не ме учуди изказването му.  Беше нормално толкова дълго отсъствие на някого от “нашия свят”  да се забележи и още по-нормално да се зашушука за това, измисляйки се куп пикантни причини. Стана ми любопитно какво се говореше за мен и до колко клюките се доближаваха до реалността.
  - И каква е причина за изчезването ми? - поръчах му питие - Надявам се да споделиш по-интересните теории за това?
  - Чух за един самотен войн, застанал пред стените на Троя. Почти беше успял да превземе крепостта. После внезапно изчезна. Ти също. Бях решил, че е успял.
  Усмихнах се, теорията си я биваше, само дето се оказа далеч от истината.
  - Определено въображението на хората е изобретателно. Само че истината е много по различна от тази догатки. Война и аз нямаме нищо общо вече.
  Усмихна се чаровно:
  - Сигурна ли си?
  В този момент се появи Кими, който хвана ръката ми, заставайки между нас.
  - Здравей - поздрави Гаджето й - чух, за новият ти филм. Ще пожъне ли успеха на предния?        - Целя се даже по-високо. - отговори с усмивка. После погледна към мен - Вие от къде се познавате?
  - Излизаме от известно време - отговори Кими и за да потвърди този факт ме прегърна.
  - Значи си се установила тук? - после каза на родния ми език - Не вярвам да си дошла сама.
  - Имаш право да вярваш, в каквото си искаш. - отвърнах и аз на родния ми език.
  Достатъчно дълго се задържах. Наруших едно от основните правила, а факта, че двамата се познават определено не беше в моя полза. Взех нещата й и се приготвих за тръгване. Обърнах се към Кими:
  - Трябва да се прибирам. Съвсем забравих, че ключа остана в мен.
  - Ще те закарам. - стана и ми подаде да го хвана под ръка - Ще се видим пак - обърна се към Гаджето й за довиждане.
  - С теб е нали? - пак използва родния  ми език, като игнорира Кими.
  - Беше ми приятно, че се видяхме. - обърнах му гръб и тръгнах.
  Едва качили се в колата Кими полюбопитства:
  - От къде се познавате с него?
  - Засичали сме се по разни партита - отвърнах с усмивка.     - А вие с него? - беше мой ред да питам.
  - Колеги сме. Участвали сме в общи проекти.
 Веднага схвана, че нещата излизаха извън контрол. Остатъка от пътя ми разказа за нещата върху които са работили заедно. Мълчах и слушах и все по-ясно осъзнавах, че Кими скоро ще има пълна информация коя съм. Спря пред нас, а аз го целунах за довиждане.
  - Няма ли да ме поканиш на питие в апартамента ти? - прошепна държайки лицето ми с ръце.
  - Не мисля, че е добра идея - отдръпнах се от него - Може би друг път - добавих с усмивка.
  Видях отново разочарование на лицето му, но бързо го прикри:
  - Ще ти звъна утре. Лека нощ.
  - Приятна вечер - казах и се качих в апартамента.
  Очаквах тя да е там. Когато не я открих започнах да се притеснявам да не й се е случило нещо. Знам, че се оправя добре във всякакви ситуации, но дали и този път беше така? Телефона Й беше в мен, нямаше любими места, така че единствено, което можех да направя е да стоя и да чакам да се прибере.
 Седнах на дивана и запалих цигара. Безцелно въртях програмите на телевизора. Опитвах да ангажирам вниманието си, за да не си представям ужасните неща, които могат да се случат на красива жена, скитаща по бельо, сама по улиците. Трябваше да Я последвам, упреквах се за безотговорната ми реакция.
 Като отворих вратата Я видях на дивана с дистанционното в ръка и да пуши.
  - Рано си се прибрала. Случило ли се е нещо? - поздравих и седнах до Нея
  - Добре ли си? Притесних се за теб, когато не те намерих тук.
  - Нищо ми няма. Но ти изглеждаш разтревожена. Какво е станало?
  - Ами…- започнах неуверено - видях Гаджето ти на партито. - направих кратка пауза - И той мен. - допълних, като умишлено спестих информацията, че не съм се омела на време и сме разговаряли. - А ти защо си тръгна така? - умишлено смених темата.
  - Чух, че снима филм тук. - въздъхнах - Но не съм го засичала. - потръпнах, дали исках да го виждам? Май не. - Съжалявам за одеве. Напрежението тези дни ми идва в повече.