You Are....

#1:Това е моя..

Казвам се Мия Камерън Дуйн..Често  приятелите ми ме наричат "Камерън"..На 20 години съм,нямам си приятел,още...Имала съм предишни връзки,но все със самовлюбени задници..Да си кажа честно всички бяха провал просто губене на време..Живея в ЛА, с приятелката ми Макензи..Трябва да си намеря работа..Днес се връщам  в ЛА,защото бях при семейството си две седмици..Те се преместиха да живеят в Италия..
Макезни си намери работа като асистентка на някакво богаташче.
Каза,че са се познавали отдавна..Т.е са приятели,но аз не мисля така..

Слязох от самолета и сега трябва да се прикача при друг самолет...
Взех си билет и отидох да си взема багажа...
Точно видях куфара си на лентата,когато едно момче го взе..
Затичах се и го дръпнах към мен, той се обърна...
-Какво по...?!-огледа ме отгоре до долу..
-Извинявай,но взе моя куфар..- казах и отново го дръпнах в моя посока...Засмя се ...
-Скъпа,объркала си..- дръпна го..- Това е моя куфар...
-Не ме наричай скъпа,а ми дай куфара...- извиках ...
-Ти нормална ли си!?Това е моя куфар..- протестира..
-А аз ти казвам,че е моя..- заинатих се ...Той измрънка нещо под носа си...
-Мръдни се..Бързам..- каза и ме избута настрани..За какъв се мисли тоя..
-Ем..Ако ми дадеш куфара ще се дръпна...- застанах на пътя му.
-Колко тъпи да ти казвам,че това е моя куфар...-каза засмян,а аз изохках..
Писна ми...Задърпах го в моята страна,а той в своята..Дръжката се счупи..
-Виж какво направи?!Счупи ми дръжката...-извикахме в един глас..
-Луда..- завъртя се на другата страна..
-Гадняр...- изсъсках...Тъкмо щях да протестирам още,когато един полицай дойде до нас...
-Извинете,проблем има ли?- попита очтиво..Благодарих мислено.
-Да,този тук ми взе куфара..- оплаках се..Той се изсмя..
-Сто пъти ти казах,че това е моя куфар..-извъртях очи..
-Но...
-Може да е изгубен..Сега ще кажа да проверят за вашия багаж..
-Значи може да вървя..- попита момчето до мен..Присвих очи в негова посока..Заради този козел ще си изпусна полета..
-Не,господине ..Трябва да останете...Елате с нас.- каза полицая..Засмях се умствено...

Седяхме в  една стая и чакахме да дойде някой..
-Заради теб..Сега съм забутан тук..
-Ти мислиш ли,че на мен ми е приятно със теб.-посочих го...
Дойде една стюрдеса..
-Намерихме багажа ви..Може да си тръгвате с приятелят ви..- спогледахме се....Тази мисъл ме ужаси..Как може да си помисли,че аз и този козел сме двойка..
-Ние не сме двойка..-казахме в един глас..Жената се засмя и кимна да я последваме...Взех куфара си..
-Извинете за задържането..- каза жената..
-Няма проблем..Приятен ден..- казах и се насочих да излизам..
Когато излизахме този козел ме настъпи..
-Внимавай..Заради теб си изпуснах полета,а сега и ме настъпваш..-изсъсках злобно..
-Луда...- обърна се на другата страна ..
-Козел.- казах след него ...
Седнах на пейките и се зачудих какво ще правя,защото бях изпуснала полета си..
-Извинете..-  погледнах в посока на звука и видях жена в костюм..
Някъде колкото на майка ми възраста
-Да.?- казах тихо..
-Разбрах,че са изгубили багажа ви и искам да ви се реванширам по някакъв начин..- каза ми мило....Надеждата заля тялото ми..
-Да,исках да попитам дали скоро има полет за ЛА..?
-Сега ще погледна..Изчакайте само минутка..
-Добре..- въздъхнах успокоено..
След две минути се върна...
-Ето, след 10 мин има полет за ЛА ...-подаде ми билет първа класа..
Усмихнах се като малко дете и й благодарих...

Вече бях в самолета и търсих мястото си...Дано да съм до прозореца...Огледах се и видях моето място...Тръгнах към него,с моя късмет се блъснях в  едно момче...
-Извинявай.- казах и погледнах момчето пред мен..
-Пак ли ти?!-каза ми мрачно..-Ама ти наистина ме следиш?!Нямаш ли си друга работа?-каза набързо..
-Ако не ме беше задържал щях да съм вече в ЛА...-изсъсках..-И защо аз да те следя..Може ти да следиш мен..- казах...
Засмя се на висок глас..
-Теб?Да следя?Коя си ти,че да те следя?- продължи да се смее...
-Кой си пък ти?Разглезено богаташче..- казах под носа си..
Избутах го и тръгнах към мястото си...
-Къде тръгна?- попита зад мен..
-Да си седна на мястото..Далеч от теб..- казах ходейки...
Той се протегна и взе билета ми от ръката..
-Стига де..- плесна се по главата..
-Върни ми го..- казах и се обърнах с лице към него..
-Ти майтап ли си правиш с мен?- попита ..Погледнах го объркано..
Той ме подмина и седна на едната седалка..
Погледнах билета си и разбрах,че
трябва да седна до него..Какъв "късмет".
-Извинете..- извика  на едната стюрдеса..-Може ли да настъните госпожицата на друго място..- усмихна й се чаровно..
-И защо аз да се местя?Ти се мести..-казах и присвих очи.
-Млъкни ..- каза ми..
-Съжаляваме,но самолета е пълен.- усмихна се и се отделечи..-Ще трябва да седнете на мястото си,защото излитаме..
Какво да правя?Примирих се и седнах до козела.
-Ох..Не ми говори..-каза и се настани по- удобно..-Заболя ме главата..-извъртях очи..Не знам как все на него попадам...
..Днес щях да се срещна с Макензи,толкова много ми липства...Затворих очи и се опитах да заспя...

-Сега ще хъркаш ли?- отворих очи и погледнах в негова посока,който ме изучаваше с очи .
-За твое сведение аз не хъркам..Внимавай ти да не хъркаш,защото ще те ударя..-казах,а той се засмя.
-Ще видим кой ще хърка,скъпа.- каза засмян..Отново ме нарича "скъпа".Гад...
-Спри да ми казваш "скъпа",а нали каза да не ти говоря..Какво се разприказва сега?-Казах  и присвих очи..
-Добре,млъкни тогава..- каза и затвори очи.
-Козел.- измрънках под носа си.Сигурно ме е чул,защото го чух да изрича тихо:
-Коза.- ще видим кой е коза той или аз...Този пич започна много да ми  лази по нервите...
Въздъхнах и се отпуснах на седалката,трябва да се успокоя...
Взех телефона си и го отключих ще звънна на Мак(Макензи).
-Извинете,но трябва да го изключите..- каза ми една от стюрдесите,колкото моята възраст..Извъртях очи..
-Изключи го,не чу ли госпожицата..- каза момчето до мен,а стюрдесата се засрами..Тоя флиртува ли?!
-Да,ако обичате..- каза отново момичето в униформа..
-Аз имам решение..- плесна с ръце той- Ще ми дадете номера си,а тя ще изключи телефоно си..- погледна към мен..Да,флиртува..Отговорих сама на въпроса си..Момичето се замисли,но даде номера си..Той й намигна и тя си отиде...
Изключих телефона си...
Облегна се назад и започна да си свирка..Загледах се в лицето му..
-Ти си..- прекъсна ме..
-Невероятен,сексапилен- каза и погледна към мен..
Засмях се на прякора,който си даде..
-Щях да каза друго..- май разбра какво щях да кажа,защото ме погледна злобно...

ТОВА Е НОВАТА МИ ИСТОРИЯ..НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА..😊
Vote
Comment
Share
For more....