Odette&Maya (girlxgirl)

II.

На сутринта си тръгнах. Улиците още бяха влажни от снощния дъжд.
Мама и сестра ми ме чакаха вкъщи. Оставих раницата си в коридора и се присъединих към тях на кухненската маса.
- Отново ли спа у Даниела? - попита мама.
- Не.. у Влади бях. - отвърнах.
- Вуниш на алкохол. - отбеляза сестра ми.
- Какво от това? На осемнадесет съм. Няма да ми държиш сметка!
- Дръж се прилично, Одета, дявол го взел! - сопна се мама. - Никой не ти е виновен, че не можеш да се контролираш.
- Не мога да се контролирам?
- Недей да се заяждаш. Изгладила съм ти униформата, обличай се и тръгвай за работа.
- Главата ме боли.. имам нужда да поспя.
- Смяната ти е от девет часа! Искаш да закъснееш ли? Не съм ти виновна, че цяла нощ си се скитала по улиците пияна, чуваш ли!? Не можем да си позволим да те уволнят и този път..
- Че кой се надява още на Одета, мамо? - обади се Тина.
Станах от масата, нямах сили нито за сестра ми, нито за мама.
Изкъпах се, облякох си униформата, пооправих си косата и грима, грабнах раницата си и тръгнах за работа. 
Заведението, в което бях започанала работа преди седмица-две, се беше оказало перфектното за мен. Предното лято си бях изкарала курсове за барман и най-сетне можех да работя и да си изкарвам пари сама.
Паркирах червения форд на мама на обичайното място.
Слязох, вдишах ухаещия на пясък и морска вода въздух. Поспрях за секудна, за да се насладя на красивата гледка към плажа, след което заключих колата и се отправих към "Teaso".
Набързо извадих телефона си от раницата, за да се уверя, че съм навреме. Закъснявах за смяната си с дестина минути, но не вярвах шефа да  ми направи проблем.
Влязох в заведението, беше пълно с усмихнати хора по бански, няколко дечица с мокри коси тичаха наоколо. Забелязах Мая, носеше табла, отрупана с празни чаши. Усмихнах й се, тя ме изгледа с безразличие.
Шефа и Владо седяха пред бара, обсъждаха нещо. Изтичах при тях с най-престорената и насилена усмивка.
- Одета, девет и десет е. - отбеляза шефа.
- Знам. Съжалявам.
- Не се притеснявай. Калин те смени.
Изпъшках и отидох зад бара. Калин седеше върху купчина щайги от безалкохолно.
- Длъжница съм ти. - казах.
Той подскочи като попарен, сякаш го бях събудила.
- Напускам, Одета! Напускам, честно! Предния път закъсня с половин час, сега с двадесет минути!
- Десет минути. - поправих го. - Няма да се повтори.
- Ще съм ти благодарен. - каза. - Аз съм сервитьор, поставяш ме в неловко положение.
Прегърна ме. Беше слабичък и висок, синеок. Миришеше на пържена риба.
- Не се цупи.
Той се усмихна и се запъти към кухнята.
Оставих раницата си на пода, запретнах ръкави и се захванах да чистя чашите върху плота.
Тъкмо посягах за последната, когато Мая тръшна пред лицето ми табла с още десет.
- Дай една вода. - измънка.
Пренебрегнах отегченото й изражение и й налях вода в една от чашите, които току-що бях лъснала до блясък.
- Влади какво си говори с шефа? - попитах, подавайки й чашата.
- От къде да знам? Нямам време да ги подслушвам. За разлика от твоя Влади, аз си скъсвам задника от работа. 
Изгледах я докато изпиваше водата на един дъх. Тръшна чашата върху плота. Върза дългата си права кестенява коса на нескопосан кок, после огледа заведението с отегчение. Беше нереално красива, зелените й очи блещукаха ядосано към моите, изпъстреното й с лунички лице беше зачервено.
- Какво зяпаш? - раздразни се, забелязвайки, че я гледам. - Не виждаш ли чашите пред себе си? Защо днес никой не работи!?
- Спала съм не повече от два часа. - оправдах се.
- Това мен какво ме бърка?
Гледахме се намръщено няколко секудни, след което тя се запъти към кухнята.
След работа с Влади и Калин седнахме пред заведението да изпушим по една цигара. Бяхме потни и скапани, гледахме завистливо към групите засмяни туристи по бански. Умирахме си за студената морска вода, за горещия следобеден пясък.
- Утре е неделя. Имате ли планове? - попитах.
- Ще водя Даниела на среща. Имаме годишнина. - самодоволно каза Калин.
- Подарък взе ли й? - попита Влади.
- Сребърна гривна.
- Браво, бе! Късмет изкара с теб Даниелка, няма спор.
- Цяла година.. направо ви завиждам.
- Ще гледаш отстрани, Одета. Докато се заглеждаш по когото не трябва.. - засмя се Влади.
- Тихо там.
- Някого си харесваш, а? - мазно залюбопитства Калин.
Тъкмо се подготвях да кажа нещо остроумно, когато от заведението излязоха Мая и Даро (главния готвач).
- Малко почивка, а? - засмя се Даро. - Изморихте ли се?
- Смазани сме! - изрева Калин.
- Хайде, малките, до понеделник!
- Чао.. - в един глас казахме всички.
Спогледахме се, Даро се качи в колата си и отпраши за секунди.
- Сядай, Майче. - подкани я Калин.
Тя се строполи на земята до нас и запали една цигара.
- Вуня на пържено. - каза.
- Всички вуним на пържено. - казах след нея.
- Ти пък какво се обаждаш? По цял ден си киснеш зад бара и чистиш чаши. Останах без ръце от всичките табли и чинии..
- Някога спираш ли да се оплакваш? - заяде се Влади.
- Някога спираш ли да се мазниш на шефа? - отвърна Мая.
Калин се закикоти като малко дете, аз запазих самообладание. Не ми се струваше смешно.
- Не разбирам какво виждаш у нея, честно. - сопна се Влади, поглеждайки ме.
- Какво значи това? - изненада се Мая.
- Одета си умира да сте приятелки. - каза той, натъртвайки на последната дума.
Сърцето ми заби тройно по-бързо. Мая ме гледаше с онзи особен ядосан поглед. Изглеждаше объркана, не можех да търпя погледа й върху себе си. Станах, дръпнах Влади за ръката и двамата си тръгнахме.
- Чао, хора! - извика по нас Калин.
С Влади се качихме в колата ми. Спогледахме се.
- Щях да се прибирам с автобуса, но..
- Какви ги вършиш!? - прекъснах го. - Мая разбра!
- И какво? Нали такава беше идеята?
- Не! Луд ли си!? Вече няма да ме погледне!
- Защото преди много те гледаше, нали?
- Владимире! - изписках.
- В понеделник ще говориш с нея.
- За какво!?
- Ще й обясниш, че я харесваш и така нататък..
- Има деветдесет и девет процента вероятност да е хетеро, Влади!
- Я, стига.. от километри й личи, че е далеч от хетеро.
- Ще се пръсна от срам!
Той се засмя и ми направи знак да побързам. Запалих колата, пуснахме си музика и потеглихме нагоре по улицата, продължавайки да обсъждаме случилото се преди малко.