От момиче до момиче.

КРИСТИНА. Трета глава.

- Хайде, повтори съчетанието си отново! И този път искам да е перфектно.- Крещи мама на някой зад гърба ми.
- Изправи се Кара и направи проклетото завъртане!
Хвърлям поглед в другия край на стаята. Забелязвам Мелани да се премята. Започва добре, но при приземяването губи ориентация и се строполява по гръб.
Правя мост, за разгрявка. Някой се приближава и бута десния ми крак. Загубвам равновесие и падам. Бързо надигам глава и виждам Кейси да се отдалечава с позиорската си походка. Стискам юмрук.
- Кристина, ти си.- събужда ме от транса майка ми.- Искам да видя тройният ти лутс.
- Но аз не съм го опражнявала!
- Това не ме интересува. Хайде! Веднага!
Заставам в позиция. В главата ми започват да се сменят бързо, като лента на филм различни кадри от съчетанието ми. Припомням си всяка стъпка, всеки детайл. И тръгвам. Затичвам се. Хващам стълба здраво с две ръце. Започвам пламенно да се въртя След третото завъртане се пускам. Свивам коленете и главата си максимално близо до тялото си, прикрепвайки ги с ръце. Завъртам се във въздуха и правя задно салто. Сякаш лета. Тогава си припомням истинската причина, защо всъщтнос реших да стана гимнастичкатика. За моментът в който се чувствам свободна, истинска. Забравям проблемите. Само аз със себе си. Мога да направя всичко.
Кипя от енергия. Сега съм важна само аз! Аз за моментът
Когато приближавам земята, опъвам краката си,  и започвам да се премятам из стаята, като се изтласкам на ръце, приземявам на крака и после пак ръце, докато не стигам края на стаята. Когато спирам, а погледът ми се прояснява, виждам майка си леко да изкривява устни в... усмивка?
- Не е зле. Браво.- И си записва нещо в папката.
След два часа и половина влизам в съблекалнята, където виждам отново Кейси, която тъкмо съблича горнището на екипа си.
- Това та, на терена, беше много подло.- изниквам из зад нея и се подпирам с една ръка на съседното шкавче, така че да не може да мине. Тя измрънква.
- За какво говориш?
- О стига. Не се прави!- тя въздиша отекчено.
- Трябва да тръгвам.- И поема да мине, но аз все още й преча да мине.
- Не! Искам да знам какъв ти е проблема с мен?
- Аз нямам проблем.- казва изненадващо сериозно и забелязвам трепет в долната й устна. -Трябва да мина!
- Защо ме бутна?
- Кристина, ще настина!- и чак сега забелязвам, че тя всъщност е по сутиен. Нормално. Аз не й дадох възможност да се облече.- И защо не?
- Ами не знам. Не мисля за нормално да бутам приятелките си.
- Но... ние не сме приятелки.
Облизвам устни.
- Но сме отбор.-после правя най- после път, защото найстина се притеснявам това момиче да не се разболее от плевмония.
Тя прави една крачка и внезапно спира.
- И само да подчертая...- обръща се  към мен- Това, че си дъщерята на треньора не ти дава право да се изживяваш като капитан! Ясно?- след което ме бутва за рамото и излиза с блузата в ръце.
Обличам се и започвам да събирам багажа си.
- Хей! Имаш ли нужда от превоз?- появява се Мелани на вратата.- ...Защото после имахме планове със Спенс в Хип- Хап и ако искаш мога да те хвърля до училище.
Спейс е на 20 и с Мелани и разликата от 4 години, те са заедно вече две години.
- Ок- само кимам и хвърлям сака си на рамо.
- Никога не съм ходила Хип- Хап?- проговарям най- после след известно мълчание в колата вече на път.
- Найстина ли? Много е яко! Тазнцуваш брейг, а в почивката хапваш бургер.
- Не ти ли се лепи?
Тя се разсмива шумно
- Е нали за това са танците.
- А как е Спейс.
-О той... той е добре.
- Звучи така сякъш се опитваш да убедиш повече себе си.
- Не, найстина. Просто на последък в колежа му е малко натоварено и се наложи да ограничим срещите си. Сега се виждаме в дъжд на вятър, но така връзката ни се усилва.- тя прави кратка палза.- А и пък така мога да се средоточа в гимнастиката. Нали?
Вече влизаме в пряката за паркинга на училището.
- При теб как е иначе?- пита тя и в момента който го казва колата спира ряско и двете залитаме на пред. Когато погледът ми се нормализира и спирам да виждам на точки, зървам сивия ягуар на Ерик.
- Какво по дяволите...?!- започва Мелани .
Оглеждам щетите. Слава на богу и двете коли са недокоснати.
- Гледай къде караш!- показва се от колата Ерик заедно с друшките си.
- Божее.- изрева Мел и започва да прави сложни маневри.
- Коя е тази гъсеничка?- пита тя най- накрая след като успяваме да се измъкнем.
- Делвадо.- промълвам.- Ерик Делвадо. По- добре не се занимавай с него.
- Е, сладък е.- казва след кратко размишление тя.
- Не М. Той си пада кучка. Поправка... помяр
Пък и ти нали си имаше гадже.- размивам се.
- О да вярно!- поглежда тъпо.
Аз се протягам за чантата си.
- Мерси ти за всичко.- казвам на излизане.
- Няма проблеми КК.- намигва ми тя и натиска гъста.