Пролог :
-Не искам! Не искам! Не можеш да ме накараш.
.-момичето плачеше и викаше в лицето на ,,баща си" като се опитваше да го разубеди..
-Не съм те питал!! Отиваш,жениш се,подчиняваш се и точка!
-отвърна със същия висок тон мъжът стоящ пред нея
-..Ти си чудовище..И той ще е чудовище!! Предпочитам да умра..пред това да..
-преди да довърши усети силната ръка на баща си върху бузата си..Колкото и да не я зачиташе,той никога не й беше посягал
-Отивай горе и си оправяй багажа.!Заминаваш след четири часа!
-заговори студено той
Момичето със стичащи се сълзи от болка,се качи в стаята си ..щеше да и липсва този динен цвят,тези играчки,всичките й картини..всичко в тази стая..Болеше я,че ще изостави Мисти..сестра си..всичко и всички..само заради баща й,който си пропиля живота,откакто майка и почина..Тя се остави на болката,знаеща,че вече ще чувства много това чувство..самота..болка..Chapter 1
Матис сгъваше бавно и старателно всяка една дреха и я прибираше в куфара си..Нямаше дреха,по която да не е останало навлажнено петно от сълзите стичащи се по лицето й ..Не искаше да заминава..Имаше толкова хубав живот тук,в Донкастър..Щеше да й липсва града,приятелите,най-вече Мисти и сестра й-Ариа..Те бяха живота й,но ето че баща й реши да го провали..Тя се беше отнесла в мисли,но чу твърд и суров глас да я вика.
-Матис слизай!Чакат те!
Тя замъкна двата си куфара-единият беше с дрехи,а втория беше с аксесоари,включващи чанти,шапки,шалове,гримове,обувки..Заслиза бавно по мраморните стълби и излезе навън..Видя бронирано черно Бентли,видимо за всички-много скъпо да я чака..Видя момче на около нейната възраст,най-много година,две по-голям,с хубава черна коса,повдигната в перчем отпред,кехлибарено кафяви очи и хубав стил-кецове,тъмно сини дънки,бяла тениска и спортно яке..Замисли се дали може да е такъв,за какъвто си го представяше:Лош,арогантен,груб дори се притесняваше да не се стигне и до нещо друго..
Момчето стоеше и я гледаше,изнервяше се ,че тя стои и не прави нищо..-Ще влизаш ли??Нямам намерение да те чакам цяла вечност!-
заяде се той
Момичето не каза нищо..Отвори задната врата и остави куфарите си там,после заобиколи и се качи от дясната страна на шофьора..Той се качи след нея и запали..Пътуваха в пълно мълчание,което побъркваше момчето,за разлика от момичето,което стоеше спокойно и гледаше прозореца..
-