От момиче до момиче.

КЛЕЪР. Седма глава.

КЛЕЪР
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Излизам от метрото. Вече е към 19:35. Асвалтът е още топъл. Последните дни беше доста горещо. Понякога имам чувството, че още е лято. Вървя и гледам залеза. Това е любимото ми време от деня. Толкова е красиво. Небето е в различни нюанси на оранжево, преливащо в розаво. Има леки пухкави облаци, който придават лека закачка. Осещам косата си, как пърха и после пада по ръменете ми. Облечена съм с черен клин и цикламената ленена блуза на Бруг. Тя каза, че мога да облека каквото си пойскам, но аз избрах тази блуза. Тя ме попита: "Сигурна ли си? Защо, не ти намерим нещо, с което ще изпъкнеш? Нещо с което да заблестиш?" и ме погледна с онзи замечтан поглед. После се покатери на леглото си и разпери ръце сеедно лети. Като онази сцена от титаник, дето онези двамата седяха на ръба на кораба. Тя бе разперила ръце, а той я бе хванал за кръста. Корабът пореше вълните под краката им, докато те се отнасяха към необятното. Същата сцена, на която няма как да не се разплачеш. Освен, ако не си от тези, който никога не плачат. Не че е възможно. Или пък е? Незнам. Но ме разбрахте какво искам да ви кажа. Филм като на филм. За съжаление Сюзън трябваше да гледа братята си, а Кристина е на тренировки. А, аз имах... нищо. И за това съм тук. Не, че не бих дала всичко да дойда, но нямах анганжимент за отлагане. И не, че трябва задължително да имам, но понякога имам чувството, че аз единствена нямам цели в живота.
"Това е най- важното събитие на годината, а вие ще го пропуснете?"- пита Бруг, когато разбра, че те няма да идват. Права е. В крайна сметка е по- добре да нямам анганжименти, от колкото да съм постояно заета и да нямах възможност да дойда. Но понякога животът е скучен. Даже не понякога, а почти през цялото време. Чакаш толкова време за мига щастие. Някой мигове радост са по- дълги от други, но всичко хубаво има край. Факт е, че ни се случват повече гадни неща, от колкото хубави. Но, ако ги нямаше гадните етапи в живота, то ние нямаше да знаем какво са хубавите от тях. Това е сеедно да живееш цял живот в бяла стая и да не познаваш останалите цветлове. Това значи никога да не си ги виждал или дори знаел за сеществуването им. И когато един ден ти се появи една черна точка на тавана, то предствите ти се променят веднъш за винаги. И ако в живота ни се случват само хубави неща, то ще ни стане скучно, нали. Което ни води до извода, че скуката всъщтност е нещо хубаво. Така, че просто спри да се оплакваш и знай, че винаги може да стане и по- лошо. Вместо това спирам с дългите разъждения и се средоточавам върху пътя.
След две преки вече съм на партито. Влизам през входната врата. От големи колони гърми силна музика . На фона й, като подводно течение се носи глътката на десетки разговори. Поправям си път през тълпата. Минавам някакъв коридор и се озовавам на голям бълкон. От лявата ми страна е разположен голям дансинг, чийто пот е като огромен монитор, обагрен със светлини в цветовете на дъгата. Хора са се наредили около него и ръкопляскат в такта на музиката и гледат някакъв тип да играе брейк. Зад него се намира диджея, навлякал шантави лъскави дрехи и рап шапка. С едната си ръка работи върху плеара, а с другата прикрепя слушалките върхо ухото си. От дясно са подредени три маси с различни ордьври. От скариди и риба тон до зрънчо и пунш. На две крачки от мен, пробито в стената, има красиво огнище, което също можеш да видиш от другата страна на съседната стая.
Качвам се по спираловидното стълбище, където се озовавам на покрива. Тук е една идея по- тихо. Има големи, дървени, висящи люлки с въжета здраво прикрепени за високо издигнати дървени прътове и голямо стъкло, което служи за покрив. Хората са напонасядали от горе на люлките, върху големи, колкото мен, пухкави светло- зелени възглавници. По широчината на балкона, се спуска дълъг шестметров по дължина и петсантиметров на ширина плот, за да има къде да оставиш питието си. Оградено от няколко шезлонга и възглавници, пробито в пода има отново огнище, но по голямо от предишното и кръгло. Цялото това нещо създава тъй мечтания уют.
Минавам през празното пространство оставено по между йм и стигам до парапета. Подавам глава. Долу, централно разположенно се намира басейна, който е под формата на голямо сърце. Заобиколен от спретната градинака с цветя и райграс. Из целия басейн са разпиляни дюшеци, на който се боричкат и скачат от горе им тинеджъри. Долавям красъците и смеховете им от тук.
Хора влизат, излизат. Едни са по бански, други по пижами, трети по вечерни облекло, като моето. Кой за каквото е дошъл. Гледам да го карам по смело. Навлизам в тълпата и започвам да се оглеждам за някой познат.
-Клеър!.. - чувам гласа на Алекс зад гърба си.
- Хей, Клеър.- прексъва го Ашли.- Радвам се, че успя да дойдеш.- усмихва се широко, клатейки се в такт с песента. Ашли е висока. Има дълга красива тъмна коса. Големи кафяви очи и кожа с лек тен. В едната си ръка държи питие в пластмасова червена часа, а в другата ръката на... Бен. Боже, те са се събрали. Бен и Ашли Шей ОТНОВО са заедно! Само, ако Бруг ги види... Това е сеедно да вземеш шоколада на пет годишно. Изглежда толкова слатко и невино, а в следващия момент се хвърля върхо теб готов да ти откъсне главата и разпори стомаха, ако не му върнеш проклетото шоколатче, което очевидно му мринадлежи.
Бен беше заявил по- рано днес в училоще, че има анганжимент и ще пропусне партито. Но явно работата му се е отменила и той сега е тук. Най- вероятно след като Бруг го види ще поиска да си тръгваме, а аз тъкмо дойдох!
- Ашли?- повтарям като папагал.- Ти ли си организатора на партито?- опитвам да се усмихна и прекрасно знам, че това е НЕИНОТО парти.
- Точно тя.- Добавя гордо Бен и се усмихва към нея.
Ашли се засмива.- Е, забавлявай се!- пуска ръката му тя и като, че ли ми олеква за един кратък миг, но веднага след което неприятното чувство се връща отново. Хваща ме за рамото и леко ме прегръща, сеедно сме най- близки приятелки от цяла вечност.- Вземи си пунш. Надявам се си носиш бански. И отново намира ръката на Бен, който изглежда не възразява. А и как иначе, с такова гадже...
- Всъщност, не.- не знаех, че ще има басейн.
- Аз имам още няколко чивта горе в стаята.- предлага тя- Ела и ще ти услужа.
Аз поглеждам извините но към Алекс, който продължава да седи до мен.
Тя намига за последно към Бен и ме хваща за ръката, да не ме изгуби случайно в тълпата. Влизаме във вътрешността на къщата, минавам през още няколко коридора, докато музиката съвсем не утихва и чак тогава съумява да ме пусне. Заставаме пред стаята, на чиято врата с светодиоди е изписано името й: "Ашли Шей". Влизаме вътре. Стаята й е е лилава и не че трябва да я сравнявам, но е и два пъти по- голяма от тази на Бруг. С голямо бяло легло и пак бели кресла. Чак от толкова розово ми се повдига. Стената е облепена с множество плакати, с нейзвестни за мен поп групи.
- Настанявай се!- казва тя и отваря друга по- малка врата, където явно се намира дрешника й. Тя влиза вътре и за размките на 30 секунди оставам сама в стаята. След малко тя се появява с около пет чивта бански в ръце.
- Избери си.- казва тя и ги подрежда в редичка на леглото си.
Оглеждам ги внимателно. Накрая избирам един с десен на черешки и тъмно синь долнище. Сладък е.
Докато го обличам не ми избягва от погледа марката Prada.
Тя е сложила ярко червен бански, който я кара да изглежда много секси и прекрасно си подхожда с тъмната й коса и кожа. Тялото й е по хубаво от моето, за това не бива да става и дума. Двете слизаме по стълбището. Тя върви с уверена походка, като се спира на всеки трети човек да си разменят по едно изречение. Скоро тя изчезва и аз се виждам отново сама сред десетките хора.
Долу виждам Томас и още две момчета. Дали да отида да го поздравя? Но той ме изпреварва и ми маха, усмихвайки се, което слага край на колебанията ми.
- Радвам се да видя някой познат.- казвам, щом пробвам път през тълпата до него и приятелите му.
- Така ли? Кортни беше горе, зърнах и Бен, които също е някъде на около.- После явно забелязва замисленият ми поглед и добявя- И Бруг. Видях я последно при басейна.
- О така ли? Не ми се е обаждала. Мерси.
Намирам я да седи на бара и пие Coca- Cola със сламка. Облякла е черна къса рокля по тялото, без ръкави и яка с лъскави камъчета по нея.
- Здравей!- и сядам до нея, а познатия Шанел 5 ме обгъща с приятно осещане.- Ти сериозно ли го караш на Кока Кола.
- Пфф Клеър. Доста пропусна. И защо си с банскят на Ашли?- засмива се Бруг.
- От къде знаеш. Да не би ти е услужила и на теб?
- О, не. Малко преди да дойдат и първите гости с нея си правехме маникюр. Случайно зърнах банскя ти в гардероба й. После й помагах за украсата.
Това би ли трябвало да ме притеснява? Аз не съм близка с Ашли. Казваме си най- много по здрасти когато се засечем. Никога не съм си говорила нещо по- особенно с нея, а сега разбирам, че най- добрата ми приятелка е толкова близка с конкуренцията! Не е моята, а нейната. Защото Бруг е тази, която е отчаяно влюбена в Бен, а Ашли е тази която е неговата звезда.
- Защо сте си правели маникюр?- питам.
Имам чувството, че губя самоконтрол.
- Ами, тя предложи вчера в училище да дойда по- рано да се поопознаем. И аз приех.
Когато преди две години, Бруг го целуна, Ашли направи всичко по силите си да й стъжни живота, макар и без особен успех. Накрая всички сключихме примирие, но това не значи че може да й се доверяваме. Кристина, като страничен тогаваш наблюдател, си взе поука и сега тя крие чувствата си към Бен. И добре че, защото ако се издаде тук ще гръмне атомна бомба.
Бруг си дойзпива колата на големи, бързи глътки.
- Какво ще кажеш да се позабавляваме.- Тя става. Внимателно смъква ципа на роклята си, което движение я кара да изпъква дори пред Ашли по сексапил. Дрехата й се сфлича до тънките й глезени. Банският й с десен на джунгла се подава от долу. Изглежда марков. Тя внимателно изважда единия си крак от роклята на пода, а после и другия. Взима я в ръце, изтръсква я и захвърля на стола до нея.
- Хайде- усмихва ми се широко тя- Сега ще видиш какво е да скочиш със стил.- Тя се засилва и скача с все сила, смеейки се. Определено успява да привлече максимално внимание. Отново осещам пак онова гадно чувство. Сеедно имаш пеперуди в стомаха, ама не в добрия смисъл. Как да кажа на едно пет годишно дете, че шоколада й е бил изяден? Как да й обясня, че момчето на мечтите й отново се е събрал с нейната "нова фр"? Освен, ако тя вече е била информорана по този въпрос и прикрива тъгата си с усмивка. Тя винаги прави така. Но сега ми изглежада, че найстина се забавлява. Да, май все пак не знае. И най- вероятно се очаква от мен, като нейна най- блиска приятелка да й кажа, защото нали сте гледали по филмите? Защото ако аз не го направя, не й кажа и то най скоро, веднага, най- вероятно ще се скараме. Защо? Защото винаги е така!
- Хайде, какво чакаш?- надвигва крясъците тя и после някой я перва с дюшек, а тя се спуска да му отвръща.
Е аз не мога да вляза като Бруг, така че си слизам по стълбата, човешки. Взимам една възглавничка и започвам на ред.
Час по- късно захладнява. Аз и Бруг излизаме от вече студената вода. Поглеждам към збръчканите си пръсти. Бях чувала, че когато ти се збърчва пръстите, кожата възприема, че средата е хлъзгава и по този начин, кожата ти се деформира така, че да могат да увеличат захвата си и пръстите ти да бъдат по- устойчиви на хлъзгавината. А това от Сюзън го знам, разбира се. Кой иначе ще ми пълни главата със глупости. Ако тя беше тук, вероятно щеше да довлече някоя енциклопедия със себе си. Поправка. Предишната Сюзън щеше със сигурност. Новата Сюзън все още не я познавам.
Обличаме се и отиваме при висящите люлки, край огъня на покрива. Взимаме си по чаша горещ шоколат от таблата до нас и се завиваме с големи, зелени, пухени одяла.- Бяха згънати прилежно върху един скриин на близо, в случай че на някой му стане хладно. Някой, като нас.
- Ехо!- появява се отново Ашли с Бен. Продължават се така да се държат за ръце. Те сядат на люлката срещу нас. Поглеждам към Бруг, която се е втренчила в ръцете им.
Алекс и Томас с кикот се присъединяват към компанията.
- Забавлявате ли се?- продължава Ашли. А аз все още гледам приятелката си с очакване. Чакам да видя и най- малкия признак на тревожност. Дори и най- малкото нейно движение сега ме кара да потрепна. Но тя е като направена от олово, твърда като стомана. Сякаш е репетирала хиляди пъти пред огледалото държанието си, в случай, че някой ден попадне в подобна ситуация. Буря пред затишие.
- О, да! Много.- опитва да се усмихне Бруг. После поема дъх и продължава. До преди малко се боричкахме в басейна. Беше забавно.- вече като, че ли звучи малко по- нормално. Като една истинска актриса. Чак се учудвам. Явно това дете предпочита да си вземе шоколатчето по друг начин. Ума е нейното уръжие. Алекс се опитва да намери погледа на Бруг, но тя всячески го избягва. Бен, които дори не смее да я погледне, уж небрежно пуска ръката на Ашли, която не обръща голямо внимание на това. След малко тя става, усмихва ни се и отива някъде на вътре.
-Аре за още по едно!- казва надъхано Томи след около минута седене при нас и тегли Алекс към входа, без да чака удобрението му. Аз решавам, че трябва да оставя Бруг и Бен на съме и ставам, като използвам за оправдание, че трябва да отида до тоалетната. И за да стане по- достоверно, питам къде се намира тя, въпреки че вече я бях използвала два пъти и съм запозната прекрасно с нейното вместонахождение.