Момичето,което оживя

Глава 3

                  10 години по-рано...
Преди 10 години Хари бе останал сам с едногодишната си дъщеря в Хралупата. Останалите членове от семейството бяха на гости на леля Мюриел заедно с Рон и Хърмаяни.
Хари бе сам, тъй като не му се ходеше при Мюриел, а и някой трябваше да гледа малката Лили.
   Забавляваше я като и пускаше облачета дим и искри с пръчката си.
-Добре а сега коронния номер готова ли си? -говореше й той-Арес!
И от пръчката му излязоха няколко птичета, които обикаляха в кръг и чуруликаха. Лили се смееше и пляскаше с ръчички докато скачаше и се опитваше да ги улови.
След няколко минути от градината се чу силно пук ,а след това шумолене на мантия и стъпки.
,,Някой се магипортира" помисли си Хари.
Той бързо пъхна Лили в кошарката й предупреди я да не вдига шум,извади пръчката си и точно тогава вратата на детската стая се отвори. Показа се фигура с качулка.
-Ти? -учуди се Хари.
-Аз съм Хари Потър-с пресипнал глас каза фигурата-но този път не съм дошъл за теб. А за дъщеря ти.
Изведнъж в главата на Хари отново прозвуча предсказанието.
Това предсказание той чу като беше отишъл в,, Хогуортс" по работа. И беше на Сибила Трелони.
То гласеше:
,,Черният лорд ще се върне
Той все още не е унищожен
И историята ще продължи
Ще има втори избранник,
Които ще последва съдбата на баща си
Но ще страда много повече
И битката ще продължи по-дълго"
От това Хари бе разбрал, че Волдемор не е мъртъв и едно от децата му ще страда повече от него. След раждането на всяко дете се тревожеше, че то може да е избраното. Знаеше, че предсказанието може и да не е истинско ,но се тревожеше. Като се роди дъщеря му си помисли,, Не, не няма да се случи на дъщеря ми."
Но грешеше.
-Няма да ти я дам. -отвърна Хари-Ще се бия докрай ако се налага, но няма да ти дам дъщеря си.
Последва трясък и сблъскване на червена и зелена светлина. Хари падна зашеметен от собственото си проклятие,а Лили бе уцелена от смъртното. Но не умря, а се сдоби с белег.Чу се силен детски писък.