Момичето,което оживя

Глава 4

                         Истината
На следващия ден Ана (Лили)  стана и слезе долу в кухнята да закуси. Очакваше да е празна понеже родителите й бяха на работа. Но там я чакаше някой.
-Х-хари Потър? -учуди се тя.
  Естествено разпозна го по белега, а и по странното му облекло. Носеше тъмно зелена мантия.
-Да, аз съм. -отвърна й той като всеки момент щеше да заплаче.
    Не беше виждал дъщеря си от 10 години. От съвсем малко парче месо. Но пак не изглеждаше както трябва.
    Косата й бе кафява и очите също. Трябваше да е с червена коса, като Джини и ясно зелени очи-като неговите. И с мълневиден белег на челото.
-Ти си истински?
-Ами да,поне така мисля-и двамата се усмихната леко-Ела седни. Трябва да ти разкажа една история. Не се плаши нищо няма да ти направя. Ето ако искаш ми вземи пръчката.
И въпреки, че да и навреди бе последното нещо което можеше да си помисли, взе пръчката от интерес.
  И Хари й разказа как преди 10 години Волдемор белязал дъщеря му.
-А знаеш ли къде се намира в момента дъщеря ми? -попита той.
Лили само поклати глава.
-След като й остави белега, не можеше да остане при мен. Смъртожадните лесно щяха да я открият. И аз я оставих при друго семейство.
  Хари не знаеше дали Лили го е разбрала, защото каза,, Волдемор" и,, смъртожадни".След това продължи:
-Дъщеря ми досега мислеше, че се казва Ана Хемтън.
И Лили отвори устата си още по-широко.В главата на Хари изникна нещо подозрително.
-А откъде ми знаеш името?
-Чела съм всички книги за теб.
-Не може да си чела магьоснически книги.
-Не , не бяха магьоснически, а мъгълска фантастика-отвърна Лили.
-Какво каза?
-Мъгълска фантастика.
На Хари ми олекна. Очевидно тя знаеше много за магьосническия свят.
-Значк аз съм дъщеря ти? Аз съм магьосник? -върна се на темата Лили.
-Да и се казваш Лили Потър. Ако не вярваш опитай се да направиш магия с пръчката.
-Лумос-прошепна Лили и върха на пръчката светна. -Нокс.
И отново я загаси.
-Нно не може да съм дъщеря на Хари Потър, а и нямам белег..
И хари прошепна нещо.
-Иди се погледни в огледалото.
Лили отиде. Сега беше с червена коса и ясно зелени очи. И.. имаше белег. Също като баща си.
-Но как...
-Лили Луна Потър. Така се казваш. Знам че ще е трудно да свикнеш а и...
Но Хари не можа да довърши. Лили го прегърна.
-Значи всички тези неща които съм правила наистина са били магии? -каза тя със сълзи на очи.
-Да.
-И ще уча в,, Хогуортс"?
-Знаеш за ,,Хогуортс"?
-Знам много за магическия свят.
Последва радостна въздишка от Хари.
-А аз си мислех, че ще трябва да ти обяснявам...Добре ,сега трябва да се сбоговуваш с този дом и да си стегнеш багажа.
-Ами мама и татко? Така де господин и госпожа Хемтън.
-Боя се, че те вече дори не знаят ,че съществуваш. Проклятието Империус вече спря да действа.
Сега Лили въздъхна.
-Добре.