Как като пълна глупачка винаги вдигам,щом звъниш,
не се замислям дори,че отново може да ме нараниш.
Сърцето ми се къса,щом чуя ти гласа,
мисля само колко искам те сега.
Спомени късам и изтривам,но уви!
Не успявам да забравя вълшебните ни дни.
Знам използваш ме,взимаш ме за играчка,
сърцето ми разбиваш,търсиш нова плячка.
Тъкмо те забравя и ти звъниш,не ти ли стига?
Искаш да ме умориш!
По лесно така ще бъде и за двамата,по-лесно за мен
да преодолея болката и драмата.
Сбогом,любов моя,
вече не съм ТВОЯ!
/Посветено на една бивша любов - Н./
06.05;21:27 ♥
