Животът на Вероника

Глава 1

Най-накрая е петък! Последният ми час е математика. Това може би е най-омразният ми предмет..

Звънецът ме откъсна от мислите ми. Излязох от кабинета и видях Катерина да тича към мен. Тя е най-добрата ми приятелка от както се помня и винаги е била до мен.
-Хей, Вер - поздрави ме тя.

-Хей, Кари, защо си толкова развълнувана?

-Помниш ли момчето, за което ти споменах миналата седмица?

-Ъхх.. Да - казах с отегчение.

По думите на Кари за него просто не останах изумена. Лош успех, партита всеки уикенд, на които се напива до дъно, а и това, че той е на 17 и с него имаме 3 години разлика. Не мислех, че ще си допаднем..

-Днес ще дойде да се видим, моля те, ела, за да се запознаете. Той не е толкова лош.

-Кари, вече ти казах какво мисля за това - изпуфтях.

-Но аз не съм го виждала от месеци, моля те Вер! Ако не дойдеш ще трябва да стоиш у вас цял следобед - настояваше тя.

-Офф, добре! Но няма да се бавим.

-Благодаря,  Благодаря, Благодаря - възкликна тя и ме прегърна.

Тогава забелязах, че всички ни гледат.

-Хайде да тръгваме, трябва да се изкъпя и преоблека - казах на приятелката ми.

- Аз също - отговори тя.
Срещаме се пред у вас в 16:00 ч.

- Добре.

Беше 15:00 ч. Имах много време. Прибрах се и влязох в банята. Докато горещата вода обливаше тялото ми аз започнах да мисля за това момче. Бях сигурна, че няма да си допаднем и ще ми е неловко през цялото време. Но добрата страна е, че винаги мога да си тръгна.
Излязох от банята и се зачудих какво да облека. Избрах тесни  черни дънки, свободна черна  тениска с дантелен гръб и кецове. Имах още 20 минути и реших да си сложа малко спирала и да изправя косата си. Едва я понасях, когато е къдрава. Останаха ми 5 минути, взех си пари и излязох навън да чакам Кари.  Най-сетне тя се появи.

-Уау, Вер!  Изглеждаш невероятно!

-Благодаря ти, но ти ме надминаваш.

Беше облякла дънкови къси панталони и тениска по тялото, както и платформи.

- Да вървим - подкани ме тя.

- Къде ще го чакаме? - попитах я.

- В двора на училището.

-Сериозно? - учудих се.

-Да, защо не?

Не казах нищо. Накрая стигнахме и го видях, подпрят на стената,  пушейки цигара...

Не, това няма да свърши добре..