От момиче до момиче.

КРИСТИНА. Четиринадесета глава.

Вървя по коридора. Тройка! По математика! Писна ми! Иска ми се да уча. Иска ми се да имам ВРЕМЕ да уча! Да имам време за каквото и да е било друго освен тренировки! Директор Колин беше казал, че не иска оцъствия. До олимпиадата остават три месеца, а мен няма да ме допуснат ако не си мина изпитите, нали! По дяволите на спортната гимнастика, по дяволите на "директор" Колин, по дяволите на майка ми, по дяволите на всичко!
В този момент бутонките ми изкърцват и аз залитам на страни, докато не бутам учебниците на момчето до мен.
По дяволите и на това! Засрамена коленича и взимам книгите. Когато надигам глава виждам Ерик, който сега ме гледа презрително от високо.
Аз бавно се изправям и му подавам учебниците.
- Трябва да внимаваш повече, Кънинкстън.- взима ми ги той от ръцете и притиска устни в права линия.
- Аз...а.- усещам как пулсът ми забързва и не мога да разбера защо.
- Горкичката си глътна езика.- измива се Маркъс- рус, синеок. Кратен, но сладък кратен... и тъп. Боже, дори не го бях забелязала.
- Внимавай, че ти ще си този, който скоро ще си глътне езика и не го казвам само образно казано.- застава Бруг до мен и се усмихва лакомо.
- Маркъс затваряй си устата.- появява се и Томас, който явно се беше дошъл заедно с Бруг.- Не си струва.- казва вече една идея по- плахо.
По лицето на Ерик се появява крива усмивка.
Чувствам се в безизходица . Искам да се махна от тук!
Поглеждам към Бруг, която си седи все така спокойна и в същото време на щтрек.
През тялото ми минава тръпка.
-Влизай в час принцесо.- обръща се тя към мен най- на края, при което ме насочва по коридора, а аз я следвам като малко пале.
Влизаме в час и се настаняваме по местата. Бруг отива до госпожа Матс да обсъдят нещо по някаква си картина.
- Братле, вече го няма от три дни! Ами ако се е случило нещо и...- появява се Бен на съседния чин от ляво на мен, а аз заточвам език.
- Значи на каишката не е имало номер? Адрес?- обръща се към него Томас.
- Не. Нищо. Тъкмо бях поръчал. Чакахме да дойде пратката с новата табелка с името му.
- Ха, това се казва липса на късмет. Голям си карък.
- Знам, знам. Брат ми е виновен! Захласнал се по някоя и докато се усети и... Пино вече го няма!
- Пино!- казвам по- силно от колкото ми се искаше. Те ме поглеждат.
- Да. Знаеш ли нещо за това?- обръща се към мен Бен, а на мен ми трябват няколко секунди да реаргирам, че Бен Периш разговаря с мен!
- Аааа, да. Изчезнал ли е?- опитвам да не запецвам, докато говоря.
- Да. Преди два дни. В парка. Бил е с Петър. Брат ми.
- Териер?
- Да, точно. Кафяв на бели петна.- в очите му се появява надежда.
- Мисля, че знам къде е.- принизявам тон.
- Наистина ли?
- Да, кога можем да се видим и да ти го дам.
- Боже!- започва да се вълнува той.- Днес? След училище? Към... 9:15?
- Може ли вече да започваме?- госпожа Матс си е свършила разговора с Бруг, която вмомента идва на сам.
- Идеално.- усмихвам му се.
Бруг заема мястото си до мен. Сега как по дяволите да й взема кучето!