Сериалът II

2013

  Седмицата ми беше натоварена - тичане напред-назад покрай някакви нови договори в издателството, срещи със Свръзката да посвършим работа и по някой негови въпроси. Но днес нямах никакви ангажименти. Домързя ме да ходя до залата. Излежавах се в леглото и се сетих за последната игра. Онзи с маската не беше първият, който искаше точно тази кола. Какво толкова имаше в нея?
  Направих кафе, взех си чашата и слезнах в гаража да я огледам. Повъртях се около нея, но не забелязах нищо особено. Седнах на капака й, отпих от кафето и се зазяпах. В крайна сметка тук имаше и други скъпи спортни коли.
Погледа ми беше привлечен от нещо намиращо на седалката до шофьора в новата кола. Приближих се и надникнах - червено черна купчина. Потърсих ключовете, обикновено всички седяха в сейф в гаража, но тези ги нямаше. Любопитството обаче ме гризеше.
  Повъртях се малко и решението изникна в главата ми. Обадих се на Свръзката:
- Можеш ли да смениш стъкло на една кола за няколко часа днес? - минах директно на въпроса.
- Коя? Някоя от твоите ли?
- Новата.
- Докарай я.
  Намерих някакъв метален ключ, беше достатъчно тежък за да счупя стъклото. В момента, в който замахнах, телефона ми започна да звъни. Беше Шофьора. Вдигнах.
  - Какво правиш? - попита.
  - Чупя стъклото на една кола - отговорих и чух смеха му. - Можеш ли да дойдеш. Трябва да я откараме до сервиза.
  - Крадеш ли я? - все още усещах как се подсмихва.
  - Нещо такова - пресегнах се към купчинката и заразглеждах нещата.
  - Къде си?
  - В моя гараж. Ще можеш ли да шофираш, ако запаля двигателя без ключ?
  - Ти сериозно ли?
  - Чакам те. - казах и затворих.
  Това, което намерих бяха червени шал, шапка и маратонки и черно кожено яке. Якето беше странно, с протектори вшити в подплата, разни надписи и много джобове. Зачудих се дали наистина са на Красавицата. Никога не съм я виждала да носи шапка. Порових в джобовете и открих още по-странни очила, стъклата им бяха светли, но без диоптри.  Недоумението ми растеше, за какво служеха тези неща?
Чух шум откъм вратата. Повдигнах глава и го видях на входа. Явно днес не е бил на работа, защото не беше с костюм. Но пък носеше шапка и тъмни очила. Погледнах го въпросително, и него не го бях виждала с такова нещо.
  - Не искам да ме виждат в крадена кола. - обясни.
  - Крада от себе си.
Приближи се и забеляза купчината, която бях разхвърляла на предния капак.
  - Екип за състезания ли е това? - попита като вдигна якето и очилата.
  - Това ли било. А аз се чудех. Ти от къде знаеш? - чак сега ми светна, че преди време ми намекна, но тогава не обърнах внимание.
  - Имам приятел, който участва в гонките.
  Докато се пробвах да разглобя кутията и да запаля колата, той ми разказваше за състезанията. Когато успях ме погледна с учудване:
  - Не вярвах, че знаеш какво правиш.
  - Ако познаваше баща ми, щеше да разбереш. - преместих се, за да седне на шофьорското място.
  Докато пътувахме към гаража на Свръзката, започнах да навързвам нещата. Красавицата явно участваше в гонките. Пак се сетих за онази игра. Тогава не обърнах внимание на разговора и въпросите. Не съм единствената жена, печелила спортни коли на покер. Напълно възможно беше някоя друга да ги използва. Особено, когато Маската така уверено каза, че не търсят мен.
  - Мамка му, той все пак е имал подозрения - мислех на глас - затова попита за Астън Мартин-а!
  - За какво говориш?
Погледнах шофьора:
  - Какви слухове се носят за състезателите? - убедена бях, че той знае.
  - За кой по-точно? За НЕгаджето ти ли?
  - И ти ли си знаел?
  - Е трябваше ми време за да се усетя. Моя приятел отдавна говори за това момиче. За колите от покера. Никой не знае коя е обаче.
  - Ти как разбра?
  - Видях гаража ти. После взехме тази. - потупа по таблото -  А след няколко дни НЕгаджето ти е била с нея. Тогава навързах нещата.
  - Щом знаеш толкова много, кажи ми какво му е специалното на синия Астън?
  - Говори се, че с тази кола за пръв път е била най-добрия, до онзи момент. Всички знаят за синия Астън. Участва с него само два пъти. Втория полицията е прекъснала гонката.
- Кога ще се организира пак?
- Не знам.
  Явно другаде трябваше да търся тази информация. Исках да видя с очите си. На този етап това са само подозрения и слухове. Можеше да се окаже нещо съвсем различно.