Tell me What to Do

II бонус

Джинки изчака да мине половината стълби преди да се затича нагоре и да влети в стаята си, мятайки се на леглото по корем, заравяйки лице във възглавницата от срам. Току що го бяха видели да се натиска с Минхо по средата на кухнята. Темин щеше да го убие за това, че не му е казал нищо до сега. Може и да беше по-малък от всички, но изобщо не беше глупак (и вероятно веднага бе събрал две и две.)
-Хьонг?-чуха се два гласа в синхрон, задаващи един и същи въпрос.
-Влизайте!-изпръхтя Оню, все още с лице във възглавницата.
Единственият звук за следващите пет минути бе, този от затварянето на вратата. Накрая лидера не издържа.
-Няма ли да разпитвате, както всеки път до сега? Не че имам нещо при да не го правите..
-Няма да те насилваме да говориш за нещо, ако не го искаш сам.-отвърна Кий почти безразлично, вътрешно умирайки да разбере какво се случва и защо му е убягнало до сега.
-Кибуми, никога не те е бивало в това!-усмихна се Джинки обръщайки се към момчетата.
Движението обаче, му причини неочаквано неудобство, което го накара да изтръпне спирайки дъха му. По дяволите! Беше толкова възбуден, а след това толкова засрамен, че бе забравил напълно за ерекцията, която белокосия бе предизвикал. Но сега тя напомняше за себе си по доста болезнен начин, карайки го да мисли само как да се измъкне  за десетина минути и да отиде до банята. Накрая просто стана от леглото и избягвайки недоумяващите погледи на брат си и Кибум, напусна стаята и се затвори в отсрещното помещение. По възможно най-бързия начин свали внезапно отеснелите си дънки до коленете, заедно с боксерките и прокара ръка по дължината на напрегнатия мускул, движението предизвиквайки спазъм ниско в корема и бедрата му.
Защо бе позволил на Минхо да стигне толкова далеч?! Това бе някаква откачена форма на мазохизъм, а Оню не искаше при никакви обстоятелства да се задълбава в нея. Ръката му вече забързване ритъма си, когато някой почука на вратата на банята.
-Заето е!-провикна се не успявайки да задържи стона накрая.
"По дяволите"-изсъска ядно на себе си.
Мислеше, че е прогонил натрапника , но явно бе сбъркал чувайки завъртането на ключа определено от вътрешната страна на вратата. По простата причина, че ключ отвън нямаше.
-Знаеш много добре, че мога да свърша това доста по-бързо и ефикасно от теб...-прошепна Минхо, замествайки ръката му със своята собствена, докато с другата обърна главата на Джинки към себе си, впивайки устните си в неговите.
По същото време членът му се отъркавше в голото дупе на по-големия, карайки го да стене през целувката. Белокосия дразнеше Оню с бавните си движения и той не се сдържа откъсвайки се от почервенелите устни, за да прошепне дрезгаво:
-На колене!
Певецът го погледна недоумяващо  и малко слисано, предизвиквайки го да повтори командата си.
-На колене, мамка му! Сам си изпроси това...
Минхо се свлече на плочките не спирайки да го гледа в очите, онази вечно знаеща и именно затова дразнеща усмивка не слизаше от лицето му. Облиза старателно устните си преди да обвие с тях главичката на пениса. Уви няколко пъти езика си около нея преди да подразни чувствителният отвор получавайки поредният за вечерта сладък стон и издърпване на няколко кичура в отговор на действията му. Това го развесели и той се отдръпна дочувайки изскимтяване, отново вместо отговор.
-Трябва да се научиш на търпение хьонг.-заключи белокосия с леко подигравателен, но и доволен тон премигвайки невинно.
Понякога много се изненадваше на начина, по който влияеше на Джинки. А за близо година и половина в тези отношения бе научил как да контролира тялото му по-добре от него самия. Но все пак имаше моменти, в които лидера на Шайни го учудваше и го хващеше неподготвен. Точно като този.
Оню се обърна с гръб към него, пусна водата да пълни ваната и се съблече влизайки вътре. Когато реши, че количеството е достатъчно, спря кранчето и се потопи напълно в големия съд, поемайки си дълбоко въздух преди това. След известно време отново се показа на повърхността и се изправи в цялата прелест на голото си тяло пред белокосия започвайки с нанася душ гела по себе си с ръце не пропускайки и милиметър от кожата си, като изключим лицето. Тук е момента да отбележим, че и двамата познаваха слабостите на другия и именно поради тази причина Минхо не преодоля предизвикателството. И в мига, в който Джинки се наведе, за да отпуши канала и водата да се оттече, той вече сваляше всичко от себе си след това влизайки във ваната.
-Какво правиш, донгсенг?-попита спокойно Оню обръщайки се, прокарвайки пръсти през косата си, докато бе под душа.
-Не е ли очевидно, хьонг?-също толкова хладнокръвно отвърна белокосия.-Искам да се изкъпя.
-Можеше да ме изчакаш да приключа.
-Това обаче не ме устройва.
С тези думи ръцете му, целите в шампоан, се озоваха в кестенява коса и започнаха да масажират скалпа внимателно. Джинки беше с гръб, но Минхо използва огледалото висящо на стената пред тях, за да го наблюдава. Така видя полуотворените очи и устни, отпуснатото изражение на лицето, тежко повдигащите се и също толкова тежко спадащите гърди и всичко останало, което представляваше лидера на Шайни в този момент; Всичко, което го караше да се възбуди и кръвта да забучи в ушите му. Но двамата играеха на търпение и въпреки, че беше загубил битката, нямаше намерение да търпи поражения, докато траеше войната. Дори ако това означаваше да лиши от милост както него така и себе си. Колкото и време да отнемеше победата, накрая тя щеше да е в ръцете му и никой не можеше да промени това.
Продължи да масажира скалпа издърпвайки по някой кичур, наслаждавайки се на това как врата на Джинки се извива назад, докато отражението му в огледалото го предаваше показвайки удоволствието му. Но явно той преусети каква бе целта на Минхо и се отдръпна, под душа, измивайки косата си, минавайки с ръце през нея по същия начин, по който го правеше и белокосия. Не усети обаче същото успокоение и се подразни на себе си, за това че се поддаде отново. Трябваше да разбере до колко е зависим от този човек, защото иначе не го очакваше нищо добро за напред.
Спря водата, взе кърпа от шкафа под мивката и увивайки я около кръста си излезе от банята напълно игнорирайки мъжа останал вътре. Не се гордееше с решението си, но когато не можеш да предотвратиш загубата, най-мъдро е да се оттеглиш от битката.
Влизайки в стаята си, забеляза липсата на Темин и Кибум, което си беше плюс и затвори вратата този път заключвайки я. Нямаше нужда от повече посетители, искаше да остане сам, определено и сънят нямаше да му се отрази никак зле. Затова си обу едни  тъмно сини боксерки, метна кърпата на стола до бюрото и обличайки стара тениска с надпис: "Make it happen while sleeping!", се пъхна под завивките заспивйки почти веднага.
Точно по тази причина се събуди към два и половина през нощта с неописуема болка в слабините, която нямаше как да пренебрегне отново. Освен това имаше две новини. Добрата новина бе, че цялата на спеше, но уви това беше и лошата новина. А да слиза до първия етаж щеше да е истинско мъчение. Най-близо до банята бе стаята на Кий, а тя беше празна от както с Джонг бяха заедно. Налагаше се да рискува.
Отвори вратата на стаята си и плахо, почти като крадец, се огледа по посока коридора със стаите на момчетата. Когато се убеди, че няма никой пробяга разстоянието от десетина крачки и се заключи в банята светвайки лампата. Бедрата му изтръпваха от напрежението и издиша дълбоко прокарвайки ръка по дължината на члена си, премахнал всякакви пречки за контакта.
Представи си го...
Себе си и Минхо, в кухнята, довършвайки започнатото без публика. Представи си как той го скубе, как захапва и целува кожата му, как го гледа в очите, докато сваля тениската му и го оставя на кухненския остров, надвесвайки се над него, целувайки гърдите и корема му оставяйки бледи отпечатъци от зъби и червеникаво-лилави петънца по мелчно-бялата кожа, как едната ръка остава в косата му, а другата разкопчава дънките и ги сваля, как отново го взема на ръце и го носи към втория етаж не спирайки да го целува, как по пътя пенисът му се отърква в корема на белокосия, докато неговия прави същото с тестисите му. Представи си как го оставя на леглото му, как съблича всичките дрехи по себе си оставайки чисто гол, как сваля бельото му, докато той самия минава с ръце по гърдите и коремните мускули оставяйки след себе си червеникави ивици, как устните им се изпиват отново и отново, как Минхо се спуска надолу целувайки тялото, докато ноктите му оставят следи по чувствителните бедра....
Но дотук стигаше въображението му. Останалото нататък не можеше просто да си представи, нямаше как да опише и пресъздаде емоцията си чрез обикновена картинка в съзнанието си. Не можеше да се постави и като страничен наблюдател, но му бе нужно само още малко, за да свърши всичко. И в този момент се досети за нещо, което виждаше всеки ден, което караше сърцето му да забързва ритъма си, а кръвта да се разлее като лава из цялото му същество. Това нещо бе тялото на белокосия, движещо се в някакво недоосъзнато изящество под ритъма на музиката по време на тренировка или на сцената.
Захапа хавлиената кърпа, която носеше със себе си и изпомпа още няколко пъти преди да извика, бегло отбелязвайки, че гласът му кънти в помещението въпреки запушената му уста. Събраното напрежение в слабините утихваше, а мозъкът започна да работи нормално асимилирайки ситуацията. Току що бе мастурбирал и дори беше стигнал до еякулация с представата​ за някого, а това не му се беше налагало от гимназията. Но този факт бе мимоходом отразен и подминат точно както изпуснатата на плочките в банята кърпа. Кърпа, която Минхо лесно би разпознал и би разбрал за какво е използвана.... По простата причина, че той правеше с нея същото, което беше направил и Джинки, прикриваше гласа юу, когато не бяха сами...

Много се извинявам, че закъснях, но да кажем, че съм изчакала тези, които бяха на матури днес.
Това, което виждате е втората бонус глава, която обещах да кача, щом завърша последната основна част..
Бих се зарадвала да чуя (или прочета) мнението ви за това... Чао <3