Afther The Sunset

Новото начало

 -Хелън!
Майка ми се провикваше от първия етаж вече няколко минути ,но всичките кашони нямаше да се опаковат сами. Най-после реших да направя първата стъпка и да се преместя далеч от вкъщи и това бяха последните ми моменти в старата ми стая исках да им се насладя ,но май нямаше да ми се получи.
-Хелън какво ти отнема толкова много време? Заболя ме гърлото да те викам.
Майка ми се беше качила до горе и се опитваше да ме гледа строго.
-Съжалявам ,просто има толкова неща за оправяне и ...
-Спокойно. Прекъсна ме тя и се приближи до мен. 
Седна на леглото на което беше останало само матрака и ме подкани да дойда.
-Знаеш ,че с баща ти сме много горди ,че реши това.. Но знаеш ,че това е голяма стъпка и просто сме разтревожени за теб. Хайде той те чака долу иска поне да закусим заедно.
След минути бях слязла в кухнята и заварих баща ми на масата както обикновено да чете вестник докато чакаше закуската.
-Е явно и днес ще ядем яйца ,но този път ще се постарая повече. Промълви мама и лека усмивка се плъзна на лицето и.
Не бяхме заможно семейство ,но някак си те винаги успяваха да останат обнадеждени и спокойни за всичко което се случваше. Баща ми остави вестника на страна и дръпна един от дървените столове близо до него за да седна.
-Хайде.. Сядай. Ще видиш колко много ще ти липсват тези моменти когато заминеш.
Не казах нищо. Знаех колко го боли ,че вече няма да живея там ,но също така бях спокойна защото не го оставях напълно сам.
През това време мама вече беше сложила чиниите на масата и сипваше порциите ни.

Погледнах татко и той ми се усмихна.
-Взе ли си всичко? Билети? Чантата? Ами багажа горе?
Разпитваше ме угрижено той.