Мия Роуз Стайлс беше родена едва преди единадесет месеца, но вече беше преживяла много неща в семейството ви.
Първият месец на съществуването и' Хари беше всеки ден вкъщи и ти беше лесно с нея. Той помагаше ужасно много и държеше да си почиваш колко можеш повече. Всеки ден държеше Мия да прекара поне два часа в ръцете му - това го караше да се успокоява; да гледа как тялото и' спокойно лежи в ръцете му и как се усмихва леко, щом Хари погали лицето и' или я целуне по нежната и' кожа. Мия се опитваше да се сгуши още повече в него, когато я наричаше "моето момиче" или "моят свят", сякаш разбираше какво и' казва.
От първия момент, в който тя се озова в треперещите му ръце, разбра, че тя е "момичето на тати". Ако вечер не можеш да я успокоиш винаги когато той се появи и я целуне или дори само изричането на името и' я караше да се успокоява и да заспи веднага.
Хари имаше нещо почти толкова силно с Мия, колкото и ти с нея. Той беше научил кой плач какво значеше и се грижеше за нея наравно с теб. Един единствен път се беше налагало на майка му, Анн, да идва.
На втория месец той си позволи да ходи на работа в студиото. Но много рядко. И въпреки това усещаше липсата му. Дори и Мия.
За това кратко време любимите му неща бяха: да гледа как я кърмиш и как тя заспива в ръцете ти или в неговите. Вечер, когато ти ставаше, той идваше с теб. Никога не те оставаше сама.
Всичко беше наред, докато не дойде раздялата на групата. Един от най-трудите му периоди в живота. Той се промени, повличайки и тебе, и Мия. Не можеше да спи вечер, вече не беше толкова "обсебен" около теб и бебето ви и почти всички грижи за нея падаха върху теб.
Напрежението повлия не само на вас, но и на семейството му. Всички видяха промяната им.
За тебе беше много трудно да осъзнаеш как Хари намираше утеха в музиката, а не във вас. Всеки ден прекарваше по дванайсет часа в студиото или вкъщи в "офиса" си.
Хари ти каза за това, че вече е твърдо решен да започне солова кариера. Разбира се, колкото и да не се разбирахте с него, го подкрепяше ужасно много и наистина се надяваше да успее.
Но вече ти идваше в повече. Той наистина се беше вглабил в работата си и вече се виждахте само на вечеря и сутрин. Като не всяка сутрин, защото някой път оставаше до много късно в студиото и решаваше, че ще е по - добре да не се връща късно вечер.
YOU ARE READING
My Own Happiness
Fanfiction"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...
