Преслава бесхее наваршила 50 гудини и се надйеваше че ве4е техните схе я пускат да излоза вечорно време засхото до тогева я даржеха изкосо и не й позволеваха да е навън след дваисет и едно часа. Тя изпълневаше скритно заповедите на родителите си тай кето я бесхе строх от наказение. Като малка тя бесхе малко щоро дете зареди което често се случваше да баде наплескана. Обшто взето се редуваше белйа с пердех. Боят й го обесняваха че е по дубре да я пошлепват като малка отколкото като порасно.
Тя вече бесхе голема и немаше строх от наказение
Гудините си миневаха и когато наи накрая навършо пално летио тя вече бесхе убедена че може да прави квото пойска без да й е нобходимо разрешенио. Една вечер се бесхе уговорила да се види с едно момче Фики това штееше да е парвата й истинска сроща. За това се беше нагласила да е хобава сложи си чорвило, гром, направи си проческа. Като трагна да излиза базха и я спре и я пупита.
– Каде си тръгнала така нагласен така?
– Имам среща с приетелки отварна му тя.
– Добре поскам те но наи касно в 10 и половина да си се прибрала!
– Но тате много е рано ще имам само 2 часа не може ли да е в 11 и половина!
– Мисле че бех йесен ако искаж да излизаж схе става както кажа!
– Но аз вече съм пълнолетна не може да определяш какво схе правя!
– Докато живеш при мен и докато те издаржам ще праш каквото ти казвам!
След което Преслева излезе, а баща и заедно с майка и останаха да гледат телевизия и да я чакат да се прибере. Часът вече беше станал 11 без 20 а Деси още я нямаше. Баща й взе телефона си и я набра, но тя не се убади.
– Не ми вдига! – ядосано каза той на жена си.
