Tell me What to Do

III част

Сутринта групата можеше лесно да бъде разделена на три части:  хората, които не бяха спали, обзети от чувство за вина; хората, които не бяха спали, защото се опитваха да подслушват, и хората, които не бяха спали, защото бяха отвикнали с усещането да спиш сам. Като към първата група спадаха братята Лий, към втората - семейство Ким (при които Кибум не бе дал възможност на Джонг да спи, заради прекомерно любопитната си персона), а в третата група влизаха Минхо, Джинки и Джонгхюн (но това, че той не можеше да спи без да усеща тялото на Кий бе свръхсекретна тайна, която щеше да си остане такава за половинката му още много  време). По тези причини на никой тази сутрин не му се ставаше, но сякаш с предварителна уговорка всички се появиха в кухнята щом часовника показа осем и десет.
Джонг бе разказал нахокването на мениджъра им по-подробно по време на закуската и всички единодушно решиха, че какво и да става в групата от тук нататък, повече репетиции няма да се пропускат. Затова половин час по-късно бяха напътствия за залата заедно. Отношенията на ОнХо не бяха цвете за мирисане, но поне общуваха нормално с останалите.
Темин и Джинки си шушукаха заедно с Кибум, а Джонгхюн и Минхо се занимаваха с телефоните си и съдейки по звуците от съобщения, си пишеха. Когато пристигнаха, двете групички си останаха такива, както и през целия остатък от деня.
Щом ги видя, мениджъра първо скастри Минхо, бързо и сухо, но после повика Оню в кабинета си и остави момчетата без лидера им за повече от час. Веднага щом влязоха в стаята, господин Хан си позволи да посегне на кестенявкото, но рефлексите бяха светкавични и той стисна китката на ръката.
-Недейте да си позволявате такова нещо отново, нито към мен, нито към Шайни!-почти изръмжа лидера пускайки ръката.
-Вие също недейте, господин Лий Джинки.-озъби се мениджърът разтривайки китката си.
-Самозащитата не е ли позволена?-престорено учуден попита Оню.
Господин Хан помълча малко преглъщайки факта, че бе победен в този кратък словесен двубой преди да продължи.
-Защо вие с Минхо отсъствате толкова време?-подхвърли с пискливият си глас.-Да не би да имахте...семейни проблеми?
Усмивката, с която каза последните думи бе прекалено ехидна и дори леко злонамерена.
-Имате пълно право. Ние петимата сме семейство, но имам усещането, че този въпрос бе прекалено личен, а това, струва ми се, излиза извън правомощията Ви.
-Да се интересувам от групата, за която съм отговорен ми е извън правомощията?-попита невинно.
-Да подхвърляте такива насмешливи коментари и забележки.
-Ще отречеш ли, че е нещо такова?
-Няма да потвърдя дали не е, ако това Ви устройва, Г-н Хан,-подсмихна се Оню.-Ако не Ви, то това вече не е мой проблем.
Хан Су Ин трябваше да си отбележи да не опитва да се състезава с лидера на Шайни словесно. Загубата бе прекалено горчива за вкуса му.
През останалото време обсъждаха предстоящия концерт за завръщането им на сцена, изначалната тема напълно игнорирана в продължението на разговора.
А докато Джинки отсъстваше, момчетата репетираха хореографията за "1 of 1", заглавната песен на новият им албум, носещ същото име. Когато Оню се върна вече бяха упражнили танца поне седем пъти и бяах насядали по паркета в залата. Продължаваха да бъдат разделени, и когато Кий видя приятелят им най-накрая да влиза му махна да дойде при него и чернокоското.
-Как мина?-попита Темин, прибирайки телефона си в джоба.-Всичко наред ли е?
-Да, но трябва да наваксваме, за две седмици сте научили цяла нова хореография. Бързи сте.-усмихна се.
Певецът и макнаето споделиха разтревожени погледи привличайки вниманието на лидера.
-Какво има?
-Хореографията е на... Tell Me What To Do, и ако си спомняш първоначалния план...
-Не!-прекъсна малкия си брат Оню.-Не си сериозен! Кажи ми, че сте го променили, моля те!
-Въпросът е, че опитахме, наистина.-намеси се Кий.-Но хореографът ни каза, че вече всичко е готово, а танците и местата на всеки един от нас докато сме на сцената са решени е преди месеци. Не могат да ги променят.
-Трябва да съм с него, нали? Ами вие?
-Аз съм соло, а ума и Джонгхюн хьонг са едната двойка....
-Докато аз и Минхо сме другата.-довърши невярващо и малко отчаяно Джинки.
-Не се притеснявай. Ще научите хореографията бързо и вероятно ще се наложи да я изпълните заедно един или два пъти за цялата оставаща седмица. Аз ще уча теб, а Джонг ще учи него, накрая просто ще ви синхонозораме.
-Благодаря ти Кибумиии, златен си!
Оню почти се хвърли върху приятеля си, задушавайки го в прегръдката си, докато Темин се усмихваше отстрани. Беше хубаво да види хьонг в такова настроение след доста време прекарано в сръдни и намусени физиономии. После се обърна към Минхо и откри неговия поглед втренчен в двете боричкащи се тела на пода, като по-специално наблюдаваше Джинки, с лека усмивка. Щом забеляза обаче, че Тае го гледа, извърна погледа си отново към Джонг, казвайки му нещо.
Изведнъж лидера прояви милост над Кий и спря да го гъделичка обръщайки се към брат си със сериозно изражение.
-Темин, ти защо снощи беше вкъщи?! Имаше друга, при това доста по-важна работа!
-Хьонг! Ти си знаел!-учуди се младежът.
-Разбира се малчо! Все пак ДжонгИн поиска нашата помощ, когато ти избираше подарък преди около месец.
-Също поиска и разрешението ни да те открадне за цялата нощ, както и за следващия ден.-добави Кибуми намигвайки на чернокосия.
-Кибуми, кой ден сме?-попита Оню.-От седмицата.
-О ами....да видим. Мисля, че е четвъртък.
-Добре. Мини,-обърна се отново към макнаето,-с ДжонгИн разбрахте ли се кога ще празнувате? След като си отложил вчера.
-Не, всъщност не сме.
-Чудесно! Утре, след закуска отиваш при него и се връщаш..понеделник...да, понеделник към обяд. Добре ли е така? Все пак искаме в сряда да може да танцува.
Джинки намигна с усмивка и погледна въпросително Кибум, който кимна в съгласие. В следващите няколко минути Темин осмисляше предложението, което не мислеше да отказва в никакъв случай.
-Благодаря ти ума!-прегърна силно Кий.-Благодаря хьонг, благодаря, благодаря, благодаря. Обичам те!
След това танцьорът "изхвърча" от залата с телефон в ръка и най-красивата усмивка на лице. А докато Джонгхюн и Минхо се чудеха какво се случва, Кибум и Джинки се заливаха от смях в другия край на помещението, давайки си пет.
Останалата част от деня, както и от цялата оставаща до концерта седмица, премина в тренировки и подготовка плюс две интервюта във вторник сутринта.
Оню и Минхо продължаваха да не говорят помежду си, но го правеха с останалите. Не бе имало никакво време да танцуват заедно дори веднъж, но Ким уверяваха всичко, че на сцената няма да има проблеми и разминавания. Въпреки, че двамата бяха репетирали по различно време и не бяха видяли напредъка на другия. Темин си бе върнал слънчевата, лъчезарна и свръх позитивна аура, очевидно останал повече от доволен от почивката, която му бе предоставена.
Минхо обсъждаше проблема главно с Джонг, а Джинки с Кий, и по този начин Тае оставаше по средата на дилемата, отдавна запознат и с двете гледни точки. Нещата се бяха оформили така, че през деня той беше като свръзка между двата лагера. По тази причина, когато чернокоското, минавайки случайно покрай съблекалнята преди концерта, дочу разговор между​ двамата вокалисти, остана до вратата слушайки с огромно любопитство.
-...Джонг...вярно е, но...прав е...липсва...да се влюбя в него...Джинки...осъзнах... Обичам го...случи...но е истина...-повече не бе нужно на Темин, за да изтича до другата страна на фронта преди да го хванат.
Все пак, въпросният Джинки му бе брат, нали така?!