От момиче до момиче.

БРУГ. Шестнадесета глава

-Добре!
- Какво добре? - пита ме Алекс.
- Добре, че съм съгладна за утре.
Днес е петък. Виждам се на стълбите, права застанала пред него. Тази седмица нещо се промени. Алекс като, че ли започна да се държи по- нормално, разбирайте не толкова обсебващо. Даже напротив. Възможно ли е вече да не чувства нищо към мен? И не, че искам задължително да ме харесват но...
- И все пак,- продължавам- всички ще са там, а аз съм свободна така че...
- Така че?
-... Така че ще дойда! На партито ти говоря.
- Да знам. - вади усмивка той.- Ела към пет. Казах и на другите.
Толкова лежерно говори, сеедно... Е друг човек.
Чакам, все още права в очакване той да каже нещо повече или да ме съсипе с въпроси, както прави обикновенно, но той продължава да си седи тъй безгрижно и да ме гледа.
- Ааа, аз.- чувствам се странно. - ... Сам ми каза, че ще е там към два да готвите и аз също се разбрах с него да бъдем заедно. Защото... Хах... - неловък смях се излива от гърлото ми- Нали знаеш и аз обичам да готвя.
Какво ми става!
- Да, разбрахте. И да, разбира се че може да дойдеш да помагаш, както сте се разбрали със Сам.
- Ок- кимам и чувствам, че се зачервявам, но без причина.
- Добре, но нали знаеш, че Бен няма да е там?
- О сега нарочно ли го правиш?
- Не!- засмива се гръмогласно.- Просто да си информирана.
- Да, запозната съм.- казвам презрително и тръгвам да се обръщам да влизам в час.
- А и... - започва той. Аз рязко се обръщам.-... И Амбър ще е там, също. Ще прави шейкове.
Амбър е руса, синеока, винаги носи цвени дрехи, мила с всички и смея да твърда, че понякога й завиждам. По дяволите!
Аз само кимам. После отново се обръщам и поемам по коридора.