My Own Happiness

Chapter 1: "Съкрушен"

Harry's POV

          — Мия, скъпа, моля те, изяж си сандвича. - помолих и' се вече изморен. От близо 5 минути Мия отказваше да изяде закуската си и започвах да се изнервям.
 
     — Не искам. Не го харесвам. - бутна силно чинията и скръсти ръце пред гърдите си.

  Аз направих същото.

     — Правя ти този сандвич от много време и за първи път ми казваш, че не го харесваш.

     — Ами днес не ми харесва, Хари. - винаги ме наричаше така, когато беше кисела.

     — Ако не си изядеш сандвича до 5 минути, няма да има приказка за довечера. И двамата знаем, че не искаш да я пропуснеш. - вдигнах вежда и се усмихнах лукаво.

  Тя изведнъж пусна ръцете си и те започнаха да висят от двете и' страни. Главата и' също. Омълча се.

     — Какво има? Кажи ми. - клекнах от едната и' страна на стола, хванах малката и' нежна ръчичка и я целунах. - Миличка? Татко не обича да те вижда такава. Знаеш.

  Тя ме погледна и изтръгна душата ми. Погледът и' беше толкова тъжен. Беше съсипана. От няколко дена беше по - затворена и си мислех, че е нещо за кратко, но започваше да става по - зле.

     — Мияяя... Моля те, мила. - прошепнах тъжно. Надигнах се леко на пръсти и целунах бузката и' шумно. Не пусках ръката и'. Тя най - сетне уви пръсти около моите. С другата си ръка сложих кичур коса зад малките и' ушички и и' се усмихнах. - Притесняваш ме.

     — До кога Мери ще е тук? - прошепна тъжно и отново отмести поглед от мен.

  Мери беше приятелката ми. С нея ходехме от около година и половина и от един месец живееше вкъщи с нас. Наистина харесвах Мери, дори мисля, че съм влюбен. Тя е прекрасна. Запознах се с нея на една фотосесия. Тя се грижеше за организацията. И точно тогава нещо се обърка и пътищата ни се пресекоха.

  Знаех, че ще е и' е трудно на Мия. От осем месеца и две седмици не знаем къде е майка и'. Един ден тя изчезна. Просто се изпари. Мия беше при мен за събота и неделя и чаках да дойде да я вземе. Но тя така и не се появи. От тогава Мия живее вкъщи. 

  В началото я залъгвах, но тя вече знаеше. С всеки месец започваше да забравя за нея. Въпросите ставаха все по - малко, а аз все повече се притеснявах за нея. Пуснах я за издирване и все още нямаше нищо.