Когато бях дете

Игра със страх

Ива...тя беше шести клас, когато тя бе пребита. Не знам дали я знаете тази игра, в която се нареждат няколко човека ( в нейния случай класа и), в кръг и който изпусне топката влиза в този кръг, сяда по средата и го целят с всичка сила където им падне. Седиш там, докато никой не хване топката, но ти трябва да търпиш всичките тия удари от целенията. Е, ако не я знаете - вече я знаете. Тази игра се казва „картоф". По време на физическо възпитание и спорт, Ива беше от тази група деца малтретирана и подлагани на ученически тормоз. В тази игра дори и да не искаш да я играеш, ти удрят шамар, пишат двойка и неизвинено отсъствие. Поне така беше при Ива, в нейното училище. Хора запомнете, нищо не постигате с бой и насилие. От нейния клас имаше няколко момчета, които много я дразнеха, изплюваха се върху нея, биха я, когато тя беше сама. Затова тя винаги беше с най-добрата и приятелка от първи клас - Пикси. Имаше още една приятелка, но и нея я тормозеха, тя казваше на техните, но те какво могат да направят. Тони и Пикси бяха от тези, които и се присмиваха във физическото. Спомените и избеляваха от ударите по главата и лицето. Тези гадни момчета, които ги има в почти всяко училище/гимназия/колеж, не спираха да я закачат до края на седми клас. Това бяха знаменитите: Александър; Валентин; Кирил; Кристиян Николов; Кристиан Янкулов; Кубрат; Мартин; Петър; Цветан.

В началото само Николов и Мартин я дразнеха, но след това се присъедини Александър. Махнаха се двама, при това Петър го изгониха, защото беше скрил три пъти дневника, защото трябваше да ни изпитват. По някои от часовете Пикси и Ива не седяха заедно, както винаги си седят. По български език и литература Ива седеше до Николов, точно пред Мартин, но зад Александър. Госпожата им по български понякога правеше изключение за няколко часа двете да със седят заедно. Случваше се рядко, имаше един момент, в който Александър ги бе помолил да седне заедно с Николов, но после обвиниха Ива. Често се случваше това Ива да отнася „боя". Нали знаете израза - правиш добро, те ти отвръщат с лошо. Също е и при Ива, тя е добрата, но лошото не я пуска. По едно време и се прииска да се самоубие, не издържаше да я мачкат. Да Ви спестя малко информация за техните взаимоотношения извън часа по физическо. В този пролетен ден, Ива бе в прекрасно настроение, като за втора смяна, тя беше се приготвила с усмивка за всички. Но след 4 учебни часа всичкото това добро настроение се изпари. Целия клас влиза в големия салон, седят на пейките и естествено госпожата им с малко закъснение започва да „нарежда" какво да правят.

- Наредете се в кръг, ще играем картоф. Без никакви възражение, да ги нямаме тия „не ми се играе". Който не играе ще получи моментално двойка за годината!

Естествено следваше и шамар, но каквото и да напиша няма да ми повярвате. Ива точно се готвеше да и каже поредната грешна причина, за да не играе и в този момент едно от момчетата я сложи между групичката им. Не знаеше какво да прави, затова рискува, макар да знае какво ще стане. Игра със страх. Само пред учителката иммомчетата се направиха на мили. Когато Ива изпусна топката или я прецакваха в лошият случай, тявлиза вътре и целеха навсякъде, с всичка сила. Не бяха мили, когато тя бешеседнала там и чака някой да хване топката, страх я бе да се изправи, защото щевидят, че се страхува. Тогава ще продължават, ето защо тя НЕ искаше да играеза пореден път тази игра. Започнаха да я удрят по главата, лицето, където им падне там...докатоне започна да плаче, не се сдържа. Нормално, тогава никой не се поинтересува„как е, дали иска да отиде до тоалетната, до сестрата...". Госпожата имтрябваше тук да се намеси, но не с ръкопляскания, смях или нещо от този сорт:„Браво, продължавайте и ще ви напиша на всички шестици." Тя не направи нищо, а Пикси...Пикси горката, ако трябваше да се бори с тях...не може 28 деца срещу 2слаби момичета. През целия час, който беше 40 минути, Ива се молеше по-бързо дасвърша, за да може да се прибере и да каже на семейството си.Ачаса все по- бавно минаваше, все едно нарочно беше нарочно направено, така чеда се бави. Ще ви кажа една малка подробност. По принцип се играе картоф сволейболна топка, нали? Е, в този "картоф",те играха с добре напомпана топка,като баскетболна топка. Баскетболната ряпа да яде, беше твърда като камък.
Следва продължение...