1

340 61 10
                                    

Нощта бе паднала над града. Небето бе обсипано с гъсти и мрачни облаци, закривайки звездите и луната. Вятърът виеше безмилостно като хала, влачейки след себе си изпопадалите листа. Градът отдавна беше замрял в дълбок и сладък сън.

Чон Чонгкук вървеше сам в мрака безцелно. Мислите на момчето бяха отнесени някъде, така както вятъра отнасяше след себе си листата. Въпреки че бе ранна есен, времето беше студено и мразовито. Нощта бе толкова мрачна, толкова тягостна и самотна. Също като душата на Чонгкук, която бе в унисон с нощта.

Кожата на кафявокосия настръхна от поредния полъх на вятъра. Из пространството отекна силно грачене, следвано от шум на криле. Момчето спря за момент и се обърна в посока на странните звуци. Нещо черно и крилато прелетя над главата му, карайки момчето да загуби равновесие, падайки на студения цимент. Чонгкук се осъзна и се изправи, оглеждайки се наоколо. Шумът от криле бе спрял и беше настанала гробовна, задушаваща душата тишина. Чонгкук осъзна, че се намираше пред гробището. Дърветата изглеждаха заплашително, големите им корони създавайки чувство на мрачно великолепие. Мрака беше погълнал всичко около себе си, неоставяйки нито едно светло кътче. Единствената светлина идваше от нощните лампи, които сякаш всеки момент щяха да се предадат на господстващия над света мрак. Повечето бяха изгорели, отдавна отдали се на мрака. Лампите премигваха страховито и мижавата им светлина едва огряваше лицето на кафявокоското.

Момчето продължи напред, вървейки по правата пътека, осеяна с паднали есенни листа. Чонгкук подритваше едно камъче, ръцете му прибрани в джобовете на тънкото яке. Бузите му бяха зачервени от студа, а очните му ябълки кървясали. Чуваше се нощния музикант, щурецът, който свиреше своята мелодия.

Огледа мястото около себе си. Надгробните плочи бяха твърде много, повечето натрупани една до друга. До всеки гроб имаше розов храст, който увиваше плочите. Ако беше дошъл през деня, щеше да види красотата на това място. Сега мястото бе обгърнато от мрака, погълнато от тишината. "Толкова много погребани животи и толкова много изгубени мечти. Жалко за тях..." Чонгкук чувстваше някакво спокойствие, чувстваше се като едно цяло с нощта. Но истината бе твърде далеч от него.

Шумът от криле зачести и с всяка крачка, която Чонгкук правеше, звуците се усилваха. Кафявокосият не обърна внимание и си продължи по пътя, неусетно спирайки пред един голям гроб. Този гроб бе по-различен от останалите. Върху гроба беше построена статуя, изобразяваща Ангел на Смъртта, целуващ млад мъж. Скулптурата бе едновременно зловеща и еротична – ангелът на смъртта бе изобразен като крилат скелет, а младежът, приветстващ смъртта като негов партньор, съчетавайки разпадането и романтиката. Чонгкук прокара пръст по студения мрамор, ледени вълни преминавайки по цялото му тяло. Извади от пазвата един медальон, представляващ готически кръст с камък в средата. Момчето, сякаш хипнотизирано, не усети мрачните създания, криещи се зад дърветата. Хиляди зловещи очи бяха впити в гърба на нищо неподозиращия Чонгкук.

kiss of death | taekookWhere stories live. Discover now