— Съжалявам, че трябва да го кажа, но когато я видях вчера за първи път, изглеждаше много по - зле, Хари. - от петнайсет минути цареше пълна тишина.
Тя се беше затворила в стаята си и не мислех, че скоро ще я видя.
Дълго време плаках на рамото му. Колко егоистично от моя страна?
— К-как така по - зле?
Изобщо възможно ли беше тя да изглежда по - зле?
— По ръцете и краката си имала засъхнала кръв. Била много бледа и по изследванията, които са и' направили, са разбрали, че едва се е хранила. Била е дехидратирана. Така ми казаха. - говореше толкова тихо и бавно. - Когато ме видя, леко ми махна. Беше твърде слаба и за да стигнем от третия етаж до колата долу и' трябваше количка. После се прибрахме и малко се отпусна.
— Нахрани я, нали? - попитах бързо, но и слабо. Всичките ми сили отидоха само да я гледам така.
Лиам кимна.
— Едва изяде половината на едната хилия хляб и с много усилия успях да я накарам да изяде една купичка пилешка супа. - гледаше в очите ми и сякаш ми предаваше болката, която е видял.
— Говори ли си с теб?
Те двамата винаги са имали много силна приятелска връзка и бях много щастлив, че точно на Лиам е попаднала.
— Снощи си говорихме пет минути. За храната и дали харесва завивките, които и' бях сложил. Бяхме в стаята и' и тя видя една ароматна свещ. Взе я и я помириса. Знаех, че се сети за теб, защото вие имахте много свещи. Видях, че се разчувства. - той спря за секунда. - После я завих и целунах по челото. Пожелах и' лека нощ. Тя не ми отговори.
Ароматните свещи бяха едно от нещата, които изхвърлих и не сложих в новия ми дом. Бях свикнал с тях и в началото се хранех много трудно сам без свещ ( и без Мия и майка и' до мен )
— Трябва да и' кажеш да говори с мен, Лиам. - прошепнах. Отново се разплаках. Започнах да клатя глава с недоволство. - Не мога да я гледам такава. Искам да я прегърна и да и' кажа, че я обичам. - Той седна до мен и ме прегърна.
— Всичко ще е наред, Хари. Ще ви помогна. - погали гърба ми.
— Лиам?
Бързо се вдигнах от Лиам и я погледнах. Търкаше дланите си пред корема.
"Какво стана?" - беше бяла като призрак като излизе от банята. Търкаше ръцете си пред корема. "Всичко ще е наред, ще продължаваме да опитваме." Хванах в шепите си лицето и' и целунах устните и'.
YOU ARE READING
My Own Happiness
Fanfiction"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...
