Вече беше в осми месец и вървеше наоколо много по - трудно. Вече всеки ден си бях вкъщи с нея и забелязвах промяната и'. С всеки изминал ден се влюбваше все повече в бебето ни, но все повече и' свършваше търпението. Преди една седмица бяхме завършили стаята на бебето и тя постоянно се въртеше около нея. Постоянно пренареждаше играчките по рафтовете и сменяше местата на дрехите от единия в другия шкаф. Не харесвах много това, но я правеше много щастлива.
Напоследък се оплаква, че колената и кръста я болят. Казвам и' да си почива и да седи по - често, но тя ми казваше, че я боли още повече, когато трябва да стане.
Днес отново беше ден за пренареждане. Лежах на дивана срещу телевизора. Вече се бяхме навечеряли и единственото място, където можеше да е, беше в стаята на бебето. Вече започваше да ми се доспива. Гледах някакъв стар филм с чаша вино в ръка, когато тя дойде бавно от стаята.
— Хей, скъпа. Добре ли си? - попитах я с усмивка, когато дойде до мен. Сложих длан на големия и' корем. Момиченцето вътре беше будно и очевидно притесняваше майка си. - Много ли рита? - попитах я. Тя кимна с притиснати устни и изморени очи. Опита се да седне, но не можеше. Бързо станах на крака и като държах двете и' ръце, и' помогнах да седне.
— Моля те. Попей и', обръщай и' внимание, просто... - издиша дълбоко. - Накарай я да се успокои. - кимнах сериозно, давайки и' знак, че съм разбрал какво трябва да правя. Преди да започна я целувах по бузата. Казах и', че я обичам и се насочих към бебето.
Двете ми ръце обгърнаха корема и'. Чувствах се като техен защитник. Аз бях мъжа в къщата и аз бях този, които трябваше да се грижи за нея, за да може тя да се грижи за детето ни.
— Здравей, мъниче. - казах весело и погалих мястото, където риташе и също където силно и' беше изпъкнал пъпа. Тънката и' тениска беше обтегната около корема и' и ясно очертаваше къде точно се намираха миниатюрните крака на бебе Стайлс. - Днес много спортува и мисля, че е време да поспиш малко. Мама ужасно много те обича и би направила всичко за теб, но ти много я изморяваш. Би ли се успокоила? - погледнах я: беше отпуснала главата си назад. - Как е така, скъпа?
— Чудесно. Продължавай. - засмя се. Харесваше и', когато двамата си говорехме или по - точно; когато аз правех монолог.
YOU ARE READING
My Own Happiness
Fanfiction"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...
