The Last Neon Rose

1. Момичето с флорална блуза

  В шумотевицата Евелин не чуваше дори собствените си мисли. Звънецът не беше още ударил и тя се надяваше да стигне бързо до 23-та стая, там беше първият й час.
Като нова ученичка, тя очакваше да я тормозят, обиждат и дори бият. Очакваше най-лошото, но се надяваше на най-доброто.
Звънецът би точно когато тя затвори вратата на 23-та стая. Издиша бавно дъха, който не осъзна че е поела, и тръгна към единственият свободен чин - вторият на средната редица. Остави чантата си на стола и огледа съучениците си. Момичето, което стоеше зад нея, и тези, които Евелин би определила като бандата й, я гледаха - някой приятелски, а други я оглеждаха отдолу до горе все едно е някоя порно звезда. Мисълта я отврати, но тя хвърли празни погледи на момчетата, които я гледаха, и седна.
 
Минали бяха двайсет минути от започването на часа,когато Евелин усети леко потупване по рамото и се обърна. Момичето и бандата й отново се взираха в нея, този път по-спокойно.
   -Аз съм Талия,- каза момичето и подаде ръката си, с което откри многото пръстени и гривни по нея. Тъмната й коса падаше пред синьо-зелените й очи и закриваше дясната страна на лицето й. - Тримата зад мен са Джон, Найджъл и Себ, а до Джон е Алисън.
  - Евелин.
  - Искаш ли да дойдеш с нас за цигари, Евелин? Ще е забавно, не хапем.
  Така наречените Джон, Алисън, Найджъл и Себ се усмихнаха закачливо и й хвърлиха виновни погледи.
  - Стига, Талия, бас ловя, че я е шубе да дойде. Само я виж. С тая флорална блуза не е за пред хора. Особено не за пред нашите хора.- изсмя се Алисън.
  - Мълчи пък ти бе, тревоманко,- обади се Джон. - Във всички случай тя изглежда по-добре от теб.
Алисън млъкна, а Евелин се обърна към Талия отново.
  - Ще дойда, - каза тя с уверен глас. Талия се усмихна широко и се обърна към момчетата, които отвърнаха със същите искрени усмивки.
 

Часовете бяха свършили и Евелин се беше запътила към общежитието си. С ключовете и кутията си цигари в ръка, тя бързаше да се прибере, за да може да спи - сънят беше нещо, което тя рядко получаваше.
Влезе в блока и се отправи към стълбите. Апартаментът й беше на първия етаж и тя нямаше проблеми да повърви - какво са няколко стъпала за едно младо момиче? Всъщност за нея наистина бяха много. Евелин беше зле с чувствата. Наистина зле. Беше депресирана и лесно се обиждаше. Депресията само подпомагаше нежеланието й за живот, появило се когато добри приятели я предадоха преди време, но тя се бореше. Всеки ден я убиваше, всяка цигара беше спасение. Тя не беше от типа хора, които биха пили приспивателни с алкохол, в опит да прекратят живота си. Нейното самоубийство действаше по съвсем различен начин - изпушваше по кутия цигари на ден, надявайки се да се разболее и това да я убие; не се оглеждаше докато пресича; дори понякога без да иска изпиваше мръсната от бои вода, след като е рисувала, не с друго, а с маслени бои, и не си правеше труда да я изплюе.
  
Влезе в апартамента си и хвърли чантата си на леглото. Включи CD плейъра си и заслуша животоспасяващата музика на Tokio Hotel. След броени секунди тя припяваше на висок глас на "Übers Ende der Welt" и попиваше всяка дума, всеки тон в гласа на Бил Каулиц. И някакси времето мина бързо, докато се усети, "An deiner Seite" беше превъртяна три пъти.

Сети се за Талия и приятелите й. Уж щяха да излизат, но не, те бяха твърде заети, че да спазват уговорки. Естесвено, Евелин не се засегна. Най-малкият й проблем бяха тия арогантни принцове и принцеси. Е, Талия поне не изглеждаше кой знае колко арогантна, но при спомена за Алисън на Евелин й се догади. Очарователно недружелюбната 'тревоманка' й беше направила лошо впечатление.

Беше 00:46 и Евелин реши, че няма да я потърсят. Легна в леглото и потъна в дълбок сън, докато "Zimmer 483" беше все още в CD плейъра и превърташе песните за четвърти пореден път.