Rose

Глава първа

Прекрасен ден е днешният, пролетта е тъй приятна! Растенията така хубаво са цъфнали, сутрешният въздуха e невероятно свеж, зареждащ те с живот.
- Елиза, закуската е готова - дойде Розалин да ме повика.
- Как бе началото на денят ти? - Започвам небрежен разговор.
- По обичайният начин, помогнах на мама да направи закуската и след малко заминавам за пазара.
- Вчера имаше ли клиенти?
- За жалост почти не - казва съвсем тихо и бързо, понеже стигнахме трапезарията. - Приятна закуска, милейди - направи прилежен реверанс.
    - Не би ти помогнало да дружиш със слугите.
Казва по типичният си начин Леунор. Тя е идеалната дъщеря изискана, сдържана, умна, много красива, естествено много бледа и с безумно тънка талия. Държи се по определеният начин, по който трябва да се държи една благородничка. Искам да кажа, че тв си знае мястото и не би паднала тъй ниско, като мен, че да си дружи с прислугващите ѝ. Аз от друга страна виждам честни, добри, мисли, предани хора в тях. Да те са ми длъжни, но въпреки това знам, че ме възприетат като техен приятел, малко или много.
    - Знам. Говорили сме по темата безчет пъти. Закуската е прекрасна днес, вие какво мислите? - Опитвам се да сменя темата.
- Каквато е всяка една наша закуска. Защо тъй си озарена днес? - Попита ме, иначе, така любимият ми баща. Той тъй много ме обича, често ме дарява с прекрасни неща и ме предпочита пред Леунор. Казва ми, че аз имам по-блага душа, макар пред милата ми сестра. Може да намеква, че не се отнасям грубо с хората, каквото и да им е потеклото.
- Денят е прекрасен днес, заради туй е - усмихнах се леко, опитвайки да си придам достоверност.
- Татко, днес ще отида до шивачката, трябва ми нова рокля за предстоящият бал - казва с надеждата най-сетне да се намери благородник и за нея. Вече на деветнадесет, а още сама. Чудно ми е да призная, та тя е прелестна.
- Да разбера се Леунор, но да вземеш Елиза със себе си и тя ще присъства.
При чутото моята сестра се огърчи, но само аз го забелязах, а и не би допуснала да го забележи баща ни. Не съм малка, не съм и глупава, че да не се досетя на какво се дължи огурчението ѝ. Ако бе по мое желание. Но не е, не го си го пожелавам.
- Към десет часът заминаваме. Да си готова до тогава.

Безкраен парад от балове, забава и охолен живот. Обичам го толкова, колкото и не го обичам. Когато бяхме малки всъщност ми харесваше, сега всичко е по-сложно. Тогава се съревновавахме коя по-добре е овладее даден език, сега и двете владеем по няколко с лекота. Преди си играехме безгрижно, сега нямаме грижи също, но се очаква Леунор да се омъжи. Преди бяхме много близки, сега тя ми се сърди изискано. Влудявам се от изискаността й! Но преди, си е за преди. Сега нещата са такива, защото пораснахме.
След десет минути се извиних, казвайки, че съм се нахранила и се оттеглих. Качих се в стаята си и взех една книга. Книгите за мен са портал, пренасят ме в свят, който писателят си е измислил, със случки дирижирани от него. Това е пълната свобода! Дори в собственият си живот имам чувството, че не аз го дирижиран, а това, че съм благородничка.
Настаних се вграденият до прозореца сандък в който държа нещата най-ценни за мен. Не позволявам на никого да го отваря. Отгоре му съм го украсила и съм сложила възглавнички, на който сядам пред дните. Това е моето място за четене на книги. Обичам го през прозорецът си имам прекрасно сега цъфнало дърво, а зад него се вижда в далечината, пресичащият хоризонт от величествени планини. Но при мен са поля, ниви, обработваема земя, която обичам, защото тя ме прави това, което съм.
Поглеждам към ръчният си часовник и, виждам че в моментът часът е осем и двадесет, имам време да чета до девет и тридесет. Останалото време ще се приготвям за ходенето до градът.

- Милейди девет и тридесет е, време е да ви приготвим за излизането.
- Само секунда да довърша главата, малко ми остава!
Казвам напрегнато от стреса да побързам, а всъщност съм тъй развълнувана от туй, което чета. След по малко от минута приключих с главата.
- Кажете коя рокля избирате за днешното пътуване - изрича добродушно Марилин.
Тя отговаря да ме напъха в някоя безбожно стегната рокля, оформяща талията ми. Избирам небрежна, лека рокля, с пролетен тон в резида разстилащо се в дългата пола до земята и бухнала с диаметър метър. Има детайли на цветя и се прелива в бебешко синьо на корсета, изрязаното декулте подчертава бюста ми. След туй занималние идва Сесилия и заедно с Мерилин оправят косата и гримът ми. Мерилин ме прави бяла като смяг и подчертава румено бузите и устните ми. Сесилия прави сложна фризура, на перуката избрала за днес, но тя тъй го прави, че изглежда лесно. Поставя ми перуката, пръсват ми парфюм и вече е девет и петдесет и пет, точно имам време да стигна до каретата.

🌹 Vote & Comment 🌹