Fate

Глава 1 - Дани

Още от дете ме биваше да разпознавам хората. Наречете го дарба ако щете. Виждах го, не веднага, но го виждах . Казвам се Дани Сонг, в момента вървя към супермаркета. Когато някой човек ме погледне, веднага в главата му изкача фразата ,,Ех , в това хлапе има бъдеще". И да така е, но в момента толкова ми се щеше да знам какво бъдеще ме очаква и повярвайте не мислех, че ще е такова.

Слънчево облачно време, точно след ситен дъждец. През пролетта на две хиляди и осма година - се случи неочакваното. Прибирах се след училище и на пътя ми се изпречи Ани Савова .

- Дани, беше ми обещал, че ще ми дадеш да препиша по математика. - каза тя кръстосвайки ръце. - Така ли? - преструвах се, че не знаех за какво говори, макар че много добре си знаех. Тя е с две години по-голяма от мен, и държи тайно оръжие в ръцете си, с което умее да манипулира. По принцип очакваш, че колкото е по-голям човек, толкова е по..зрял? Да, но ето, че не е така и Ани е доказателството за това. - Не се прави на тъп. Обеща ми и не го изпълни, а сега знаеш какво означава това нали? - Вярно, съжалявам .. забравил съм ... не може ли да измислим нещо друго? - въобще не ми се занимаваше, но какво да правя? Не мога да и позволя да използва унизителното си оръжие срещу мен .. или по-точно нас.

Живея с майка си в апартамент, който се намира в Бургас. Бургас е средно голям град. Абе да си призная, бая голям град си е. Живеем в блок шестстотин шестдесет и шести блок, кеф нали ? И ако това не е късмет. Живеем там, от както се помня. Блока е разбит от всякъде и изглежда като изоставен блок в радиоактивна зона, но си е дом, мой дом. Майка ми работи като магазинерка в супермаркета на две пресечки от вкъщи. Работи там от две години, преди беше чистачка ама си имаше проблеми и затова реши, да се пробва като магазинерка. Издържаме се с минималната заплата на мама от четиристотин и седемдесет лева . Не мога да се оплаквам. Имаме ток , вода (топла) и легло плюс храна. Какво повече ти трябва? Отделно сега, след като лятото си изработвам някой лев, мога да помогна на мама с нещо.

Та, да се върнем към въпроса. Питаш се, какво е това манипулативно оръжие в ръцете на Ани? Баща й. Точно така, баща й преди две години купи блока, разнебитения блок и ни заплашваше известно време, че ще ни изрита от там. Ябълката не пада по-далеч от дървото, както казват. Едно към едно са - Ани има голям нос, малки устни и е слаба като клечка, пълен контраст на майка си, която е сто .. не не ДВЕСТА КИЛОГРАМОВ КИТ. Още като видиш семейството, на челата им е изписано с големи букви - ЗЛО.