Седях и те гледах..беше мой,но те изгубих..заради мойте глупости ти ме намрази. Бях непокист,който не знае какво е да обичаш,но ти ми показа любовта от друга гледна точка Джимини. Показа ми,че няма смисъл да се страхувам от любовта,но сега..,когато теб те няма...изпитвам по- голям страх и от преди. Страх,че не си мой страх,че повече може и да не те видя. Сърцето ми бие силно. Обещах ти да направя операцията,но и това не успях да изпълня. Защо? Защото теб те нямаше..нямаше за кого да се боря. Видя ме..видя как те гледам. Дойде до мен и се усмихна. Тази усмивка стопли сърцето ми.
-Хей Шуга...как мина операцията? Сърцето ми не спираше да бие силно,вече започваше да боли...да боли супер много.
-добре..-и отново те излъгах..още един тласьк изпомпана кръв,но този път доста болезнено. Знаех,че края ми идва,затова трябва да се сбогувам с теб по скоро.
-Джимин..времето ми дойде аз умирам,но искам да ти кажа,че много те обичам.-Очите ти.. Изпълнени със сълзи..боли ме да те гледам такс. Още едно по- силно биене на сърцето погледа ми се замрежи.. Бяхме на моста,където се видяхме за пръв път..стъпих на парапета и те погледнах с усмивка,докато ти вече плачеше.
-Сбогом..любов моя...
- това ли е края?-прошепна плачейки.
-За жалост да...това е едно последно сбогом..-прошепнах..след това просто скочих..прошепвайки за последно-Сбогом любов моя..
А/Б
Такаааа първия ми oneshot! Ще се радвам да изкажете мнения благодаря на StefanyPetrova6 за корицата! 💝💝💝💕💕
