От момиче до момиче.

КРИСТИНА. Деветнадесета глава.

- КК искаш ли помощ?- появява се Али из зад гърба ми.
- О боже ДА! Наистина трябва да пишкам !- казвам и оставям шпатолата. Отивам бързо до тоалетната на първия, която е заета. Понечвам към тази на втория, но щом отивам Томас тъкмо излиза и ТАЗИ МИРИЗМААА!! Качвам се на третия етаж. Нямам представа дали ми е позволено да влизам тук и най- вероятно не, за това гледам да съм максимално тиха по дървените стъпала. След като най- накрая намирам това, което търся, мога да огледам стаята. Повечето картини са прилежно прибрани и подредени, но аз не издържам и започвам да ги разглеждам една по една. Боже, добри са! Излизам на огромната тераса и олемявам от гледната. Поглеждам на долу към барбекюто. Там до огъня седи само Бен и си чати по телефона. Да отида ли при него? Но в този момент се задава Бруг с мокра (!?) пържола. Наблюдавам как Бен взима пържолата и внимателно я слага върху скарата. После Бруг казва нещо, нещо което няма как да чуя от тук и двамата започват да се смеят.
- Братле!!- чувам гласа на Ерик от втория, явно надушил миризмата. Засмивам се. Тръгвам към изхода, където се засичам по тесните стълби с него.
- Я, какво си имаме тук!- казва той и ме оглежда внимателно от горе до долу.
- По явно заглеждане не бях виждала!- тропвам с крак.
- Колко наивно!- казва само и ме подмина. Телата ни се отъркват за момент, но на него като че ли му е се тая.