Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

28 | just a little now

"Днес в дневника ти ще напишеш нещо интересно."

"Какво искаш да кажеш? Да не намекваш, че ме интересува дали ми се обаждаш първа? Че има емоционална привързаност? Пфф, слушай, аз съм ерген. Никой не може да ме върже. Щастливка си, че изобщо ти вдигнах телефона."

"Затварям."

"Съжалявам! Моля те! Не! Недей! Кълна се, че почти се напиках когато ти прочетох името! Мина!"

"Не знам дали съм доуточнявала преди, но искам тези викове да стоят колкото се може по-далеч от разговорите ни. Нека се придържаме към това. Това е златното правило."

"Казваш го, но това е част от чара ми, за който говорим днес. Ти си леко извратена, нали?"

"Довиждане."

"Чакай! Всъщност имам да ти казвам нещо много важно!"

"... слушам те."

"Друго забавно откритие е, че Бакстър всъщност е Баксет."

"Искам да те прекъсна, за да кажа, че никога повече не трябва да ти се дава възможност да измисляш нечии имена. Баксет? Това е ужасно име. Мили Боже. Това е насилие над животни. Съчувствам на това куче."

"Какво? Мислех, че Баксет е очарователно име."

"Също както си си мислел, че Hip-Hop Abs е добра инвестиция."

"Доверих ти се! Издадох ти поверителна информация! А ти просто ми я хвърляш в лицето! Е, познай какво? Един ден ще стана секси и ти ще съжаляваш. Никога няма да получиш възможността да оближеш сметаната от тези хип-хоп плочки. Да те е яд."

"О, не, как ще го преживея?"

"Използваш сарказъм, за да скриеш разочарованието си, аз знам."

"По-важно е как внезапно си открил пола на кучето ти? Не беше ли очевидно? По начина, по който пикаеше? Мисля, че би трябвало да знаеш тези неща."

"Мина, не се взирам в гениталиите на малкото ми бебче. Не съм перверзник."

"Това е спорен въпрос."

"Брат ми случайно го доведе вкъщи - нямам идея от къде - преди няколко месеца и никой не го е търсил. Какво трябваше да направя? Да не допусна това невероятно създание в сърцето си?"

"Тогава как разбра?"

"Бакстър е в цикъл и окървави бялото килимче на леля ми. Тя не беше очарована. Сега Бакстър носи памперс и имам чувството, че всички други кучета го съдят. Сега го разхождам и една немска овчарка го погледна снизходително."

"Оо, да не те тормозят някакви малки кученца, Паркър?"

"Някога да си била съдена от куче? Гадно е. Сякаш знаят най-дълбоките, най-тъмните ти тайни и се опитват да те нападнат безмилостно. И Бакстър трябва да премине през всичко това. Не мисля, че вече ще бъде същата."

"Мисля, че знаят повече за теб, отколкото за Бакстър."

"В последно време съм супер параноичен. Не трябваше да ти казвам къде работя. Продължавам да мисля, че ще дойдеш и ще ме изплашиш до смърт."

"Откъде знаеш, че вече не съм идвала?"

"О, мили Боже, идвала ли си? Това не е честно! Аз съм в неравностойно положение! Кажи ми! Не ми го причинявай, твърде слаб съм. Сърцето ми е твърде слабо за това. Трябва ли да си спомням какво се е случвало през изминалата седмица? Кучетата? И сега това? Мислиш ли, че горкичкия ми механизъм за справяне може да понесе това? Защото не може."

"Предполагам, че никога няма да разбереш."

"Мина!Какво? Кажи ми! Не! ... Тук ли си? Мамка му, убиваш ме, кълна се."