Виждали ли сте по филмите как мъжете бият жените си? Ако не сте сега може да видите или по-точно да прочетете. Моят живот е точно като един филм,точно като една приказка,разказ,поема,песен, стихотворение,роман...Вие го чете,виждате или слушате,но не го изпитвате. Никой ,никога не е изпитвал моята болка и едва ли някога ще я изпита... Всичко започна когато бях на 17. Ол колко съм несъобразителна,трябва да се запозная с вас. Аз съм Анабел Смит на 25 от Ню Йорк.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
...и така всичко започна когато бях на 17. -Анабел днес шефат на баща ти и семейството му ще ни дойдат на вечера ,искам да си сложиш нещо елегантно!.-каза майка ми излезе от стаята ми. -Ок ,мамо.-не знам дали ме бе чула. Аз взех някакви пари и отидох да си избера нещо за вечерята. Взех си такси и отидох в мола. Минаха около три часа и най-накрая бях готова. Когато излизах от мола се блъснах в едно момче и логично паднах. Той ми подаде ръка ,а аз я поех. -Здравей, извинявай много не гледах къде ходя.-каза той и дръпна ръката си. -Ам,няма проблема аз трябваше да внимавам къде ходя. Ам аз трябва да тръгвам! -Ол да и аз трябва да тръгвам,беше ми приятно...довиждане. Само ако знаех ,че този разговор,този сблъсак,тази усмивка,това докосване ще бъде трагично никога нямаше да отида в мола. Когато се прибрах започнах да се оправям. Изкъпах се ,гримирах се и се облякох. Взех си телефона и седнах на леглото си. Изведнъж чух силно притесненият глас на майка ми, която ме викаше. -Скъпа ,слизай долу гостите са тук. Аз не отговорих нищо само слязох. През цялото време мислех какво да направя ,за да срещна пак това момче. Когато седнах на масата забелязах ,че едното място срещу мен е празно. След една минута, някой отвори врата на хола и влезе когато се обърнах да видя кой е ,щях да получа удар...видях момчето,това проклето момче. -Анабел,това е синът ми, Макс. -Приятно ми е много.-подадох ръка към него ,а той я пое. -Анабел ,знаеш ли ,че Макс ще учи в твоето училище?-каза майка му. -Е ,вече знам. Макс,може ли да ми дадеш фейсбука си или някоя соцялна мрежа ,за да общуваме. -Разбира се ,Анабел. През цялото врем гледах Макс. Изведнъж телефонат ми извибрира. Отворих го и какво да видя Макс ме е открил във фейсбук и ми е писал. страшно красив. Искате ли да го видите????
