От момиче до момиче.

КРИСТИНА. Двадесет и втора глава

2:36 часа.
Вървя по стълбите. Мисля, че определено прекалих с алкохола. Повръща ми се. Тръгвам да влизам в една от стаите на втория. Май се пада стая на Андрю, но няма как да съм сигурна. Наистина ми трябва кофа, защото явно три тоалетни не са достатъчни за къща пълна с народ! Натискам бравата на стаята и тръгвам да влизам, когато някой яростно ме избутва.
- Мръдни се от вратата.-  чувам да казва Ерик, придружаван от някакво момиче.
Тя също ме подминава, хвърля ми жалостен   поглед  и тряска вратата пред лицето ми.
Бързо изтичвам в съседната стая, където най- после намирам проклета кофа и оставям душата си да се излее  на воля... или нещо. друго.
-Гадуст!- обръщам се по посока на гласа. Там седи Алкес, подпрял се на  рамката на вратата, кръстосал ръце и направил физиомония на погнуса.
- Аз, съжалявам.- казвам и изтривам остата си с ръка.
- Добре ли си?- пита макар и да разбира, че въпросът му на вярно  е напълно  излишен в случая.
Не, не съм добре! Бруг все пак успя да се мляска с Бен, а сега са и изчезнали на някъде. Как трябва да се чувствам!?
Подтискам сълзите си.
- Да.- казвам с писклив гласец и осещам сълза, спускаща се надолу по загорещялата ми буза. Бързо я изтривам.
- Хм.- кима с глава. Явно не ми вярва много- ...Ами ние отиваме на къщата на дърво, така че ако искаш...
- Да.- опитвам да поживна.- Да, ще дойда.- казвам с по- весел тон.
- ОК.- и двамата тръгваме на долу по стълбите.
Чувам телефона си, в задния  джоб на дънките си да звани.
- Аз... ще дойда след малко.- казвам на Алекс и поглеждам името на екрана: "Мама" .
- Ок- кима той и продължава на долу по стълбите.
Аз намирам някое по- тихо кътче на къщата и приемам обаждането.
- Здрасти мамо!
- Как върви?
- Ами... добреее. Защо Питаш?
- Само да ти напомня, че утре в  6:30 имаш тренировка.- казва с лежерен тон, въпреки че съм обедена, че го казва само за  да ми стане гадно.
Поглеждам часовника на китката си. Почти 3 часа.
- Знам мамо.
- Добре тогава. Казвам ти го в случай, че си забравила.-
И как иначе...