От момиче до момиче.

СЮЗЪН. Двадесет и четвърта глава.

It was fall.

Събуждам се. Ръката ми е в тази на Амбър. Тя е легнала до мен и спи толкова сладко. Бързо си отдръпвам ръката. Ами ако някой ни е видял? Аз и момичетата постоянно се държим за ръце. Може би това не е нищо, нали?
Тихо се изправям. Навличам си синия суичер и си взимам обувките. Слизам долу. Влизам в къщата и минавам покрай група мъртви тинейджъри. Окото ми хваща кафе- машина и се стрелкам към нея. Изглежда скъпа и ние никога не сме имали такава. Но това разбира се не значи задължително, че не знам как да работя с нея. Поглеждам в шкафа над плота и веднага щом го отварям, виждам кашон с капсули.
Свалям кашона. Има най- различни вкусове. Взимам за късо кафе и слагам капсулата в машината. После трябва да проверя дали има вода отзад. Слагам чаша и opera d'arte!
/произведение на изкуството/
Излизам и сядам до огъня пред къщата. Вчера никой не се е сетил да го изгаси. Слънцето е тъкмо изгряло и явно днес се очертава топъл ден.
- buongiorno!- появява се Амбър.- Чух те да ставаш.
- Хей! Явно вчера си ме заразила с италианския ти.
- И как иначе. Това е много заразителен език.- смее се тя.
Настъпва мълчание.
- За вчера...- все някой трябваше да започне темата.
- Знам.- казва.
- Ти кога разбра, че си... лейка?
- Лейка?
- Да, това може да ни е кодово име.
- Ако ще имаме кодово име във всички случаи няма да е лейка!- Засмива се.- Какво ще кажеш за... diverso!
- Какво значи?
- Различна. Така се превежда.
- Харесва ми... И така, ти кога разбра, че си diverso?
- Ами нали се сещаш, гледаш си титаник и изведнъж осъзнаваш, че не момчето те привлича, а момичето. Тогава бях на 6.
- И си го пазила в тайна толкова време!?
- Да.
- А Маркъс?
- Той е за прикритие.
- И не знае?
- Разбира се, че не! Аз даже...
Чуваме външната врата да изскърцва.
- Здрасти!- влиза Бен.
- Ти къде беше?- пита Амбър.
- Ам, да закарам Кристина.
Повдигам вежда.
- Бруг още ли спи?- пита.
- Нямам идея, въобще къде се намира това момиче.- казвам.- Още от вчера вечерта.
- Ами ако някой я е убил!- чувам гласа на Ашли. Всички обръщаме глава към нея. Тя ни поглежда, за момент леко стреснато.- Споко де.- започва да се смее.- Само се шегувах. Гледам твърде много криминалета.
Аз и Амбър се усмихваме, но Бен продължава да седи все така сериозен и да гледа втренчено в Ашли.
- Аз... май ще си направя кафе.- казва тя, без да отделя поглед от него.- Някой? Да иска?
- Не- казваме аз и партниьрката ми.
- Добре.- отделя най- после поглед от този на Бен, Ашли и понечва да влиза.
- Аз също няма да откажа.- казва той и влиза сериозен след нея.
- Какво беше това!- поглеждаме се двете с Амбър.
- Незнам, но е странно.
- Плешещо, странно.