От момиче до момиче.

БРУГ. Двадесет и пета глава.

PS I love you

Събуждам се от слънцето, което грее над мен. Намирам се до езерото. Под мен има син спален човал. На Бен! По лицето ми плъзва усмивка. До мен има празна ботилка вино и две стъклени чаши, който се въргалят из пясъка. Езерото е като стъкло. Толкова е тихо, сякъш съм попаднала в подобие на черна дупка във времето. Искам да знам колко е часа, но не намирам телефона си.
Изправям се и тръгвам да згъвам човала. По бельо съм! Нямам си и идея къде са ми дрехите. Когато се опитвам да си спомня, главата започва да ме боли. Помня само отделни отблясъци от изминалата нощ. Въртящата се в кръг бутилка, силният ритъм на музиката, луди тинейджъри, тичащи насам натам и после... целувката. Това не ми е първата целувка с Бен. В 9- ти клас беше. Защо? Защото бях твърде глупава. Или превзета, или просто наивна. Бях на 100... не на 1000% обедена, че ще го направя. Някои  не вярваше. Но аз го направих, но на каква цена?
- Я виж ти... нещо ми подсказа, че си се събудила и ето!- появява се Бен, а вятъра бруни тъмните му, кичури.
- Колко е часа?- поглеждам го, но слънцето ми пречи да видя ясно лицето му.
- 10:36. Но, има палачинки!
- Наистина!- усмихвам се.
Той колиничи до мен и ми помага с дюшека.
- Ааа... да си ми виждал дрехите?
Той се засмива.
- Да, прибрах ги в къщата, заради росата.
Той взима човала, а аз бутилката с двете чаши и тръгваме по копринения пясък и после по пътечката за към къщата.
Стигаме верандата и почти всички вече са станали. Някой си правят закуска или се боричкат за една от баните. А други се предпочели вместо това просто да се приберат, така че бройката ни значително е намаляла.
- Добро утро!- казвам щастливо.
- Хееей...- носят се радостни възгласи- ...Защо  си по бель?- пита Кортни.
- Ох ами...- хвърлям поглед по голата си кожа.- Заради росата.
- Спали ли сте на вън?- получавам подозрителен поглед от страна на Сюзън.
- И къде беше по- точно това "на вън"?- появява се Ашли на вратата. Тя е облечена с къси, наподобяващи на черна кожа панталонки и червена, копринена  блуза. Или поне прилича на коприна.
- Какво ще кажеш за едно кафе?- прекъсва  я Бен.
Хвърлям поглед към Ашли
-  Ааа, мерси, но знам как се използва кафе машина и мога и сама да си го направя.- отръщам му. Искам да му докажа, че не съм поредната богата, превзета кучка! Искам да ме запомни!
Той повдигна вежда.
- Това е нещо ново. И щом така си решила...- той отстъпва на страни-... Тогава моля заповядай.
Аз минавам покрай него и после и Ашли.
Настройвам си машината за фрапе и чакам.
Сю се появява и си оставя празната чаша в мивката.
- Само аз ли осещам, някак враждебната  обстановка?- питам.
- Не си само ти Бруг. Но не знам все още каква може да е причината за това. Но споко, не оставам по- назад.
Така си беше. Сюзън Елис знаеше тайни. Тя винаги разбираше всичко и беше достатъчно умна, и ако трябваше  и сама да стигне до този извод. Тя знае толкова неща, че може ако пожелае да ти съсипе цялата репутация, а от там... и живота само с едно докосване
на бутона《побликувай》в Twitter. Едно кликване... определя как ще протече остатъка от гимназията.
Машината исфучава, а аз взимам фрапето си в ръце.
- Сю... ти имаш ли си тайна?
Сега се замислям, че Сюзън няма тайни. Аз като, че ли не знам апсолютно нищо за живота й. Дори не знам кога за последно съм ходила у тях. А се познаваме от детската!
Тя ме поглежда за момент, някак изплашено, но лицето й бързо добива безизразно изражение.
- Не мисля.
- Всеки си има тайни?
- Нима? Какви са твоите Бруг.
- Аз попитах първа.
- Да, и за това аз ще отговоря последна.
- Сю, искаш ли да ти покажа гланца си?- появява се Амбър и започва да я тегли за ръката.
- Ще  чакам отговра ти Бруг.- казва Сю и после изчезва зад ъгъла.
- Хей, какво ще кажеш да те закарам до вас?- шепне на ухото  ми Бен.
- Само да ме закараш  ли?- пускам подла усмивка.
- На урок по пиано съм.- казва.
- Имам кола. Няма нужда да ме караш. И все някой, някога  ще трябва да я прибере, нали?
- МАРКЪС!- внезапно повишава тон, той.
- Какво?- показва се една руса глава из зад ъгъла.
- Какво ще кажеш днес да ти дам колата си и да изведеш гаджето си на романтична   разходка.
- Ъъъ, Амбър все се оплакваше на последък, че не сме били правели нищо заедно... Така че става.- върти очи той и после отново изчезва от полезрението ни.
- Ооо не.- прави тъжна физиономия Бен.- Сега как ще се прибера?
- Добре изиграно войнико!- засмивам се аз.
- Супер, сега слагай това къфе  в някакъв термос и може ли да тръгваме? Закъсненията са едни от нещата, който ненавиждам! И за това никога не го правя.
Вмомента осещам как се задошавам. Аз винаги, ама ВИНАГИ  закъснявам.
- Споко. Аз също мразя да закъсмявам.
Лъжа, лъжа и пак лъжа.