Лято из света

,,Лагера на Мелиса"

Взех си куфара, както винаги - тениски, поли, медальонът от баща ми, чорапогащници, панталони, зарядно за телефон, слушалки, бельо, една рокля, превръзки и дневникът ми, моят скъп дневник. Майка ми не ми позволи да си взема нито една книга, защото съм щяла само да чета, беше права. Сбогувах се с семейството ми (майка ми и сестра ми) и се качих на таксито, което чакаше долу от около десет минути.

-Към гарата, нали? - запита ме изнервено шофьорът.

-Да. - отговорих тихо аз.

Мислих си за Алекс - най-добрата ми преиятелка. Как щях да издържа без нея ТРИ МЕСЕЦА!!! Веднга извадих телефона си и започнах да й пиша, въпреки че беше едва осем сутринта, а тя беше от хората, които спят до късно:

Здрасти. Будна ли си?

Естествено не последва отговор. Шофьорът каза:

-Десет лева и седем стотинки.

Мразя когато има и стотинки. Дадох му точни пари, след което извадих куфара от багажника на таксито и отидох на гарата. Майка ми ми беше казала да се оглеждам за вдигната табела, на която пише ,, Лагера на Мелиса". Мелиса е името на ръководителя на лагера - жена на средна възраст, със сиви очи и тъмна коса (четох за нея в Интернет). Не се оглеждах, а напротив - гледах си в краката.... и тогава БАМ. Блъснах се в никого и паднах на земята, щеше да ми излезне цицина. Вдигнах поглед от земята и видях в кого съм се блъснала - момче, с светла кожа, къса къдрава черна коса и тъмни очи.

-Много съжалявам. - извини ми се той, подавайки ми ръка.

-Няма проблем, вината си е моя. - казах аз, като не отлепях поглед от лицето му.

-Не е вярно. Аз си гледах в краката. Сега бързам, да си виждала табела с надпис ,,Лагера на Мелиса"? - попита ме той и аз моментално се изчервих.

***

Съжалявам, ако има правописни грешки. Дано да ви е харесало. Следващата част идва понеделник.