От момиче до момиче.

КЛЕЪР. Двадесет и шеста глава

Случвало ли ви се е да сте на парти и всички в околността да са пяни и напушени, всички освен вас? Да, точно това ми се случи снощи. И ако сте имали късмета да изпитате това чувство, то ще знаете, че е УЖАСНО!
Аз просто не пия. Не понасям вкуса на алкохола, не харесвам дима на цигарите и дори това, което ти причинява тревата. Да, пушила съм трева и не ми хареса! А последствията от всичко това? О, те са катастрофални. И като "най- трезва", аз винаги трябва да понасям последствията. И ако вие сте като мен... то съжалявам ви, съжалявам и себе си за което.
Продължавам да се взирам в огледалото пред мен. Имам торбички под очите и нова пъпка! Вероятно, защото просто не си бях изчистила лицето, както обикновенно или защото "червеното чудовище" (по идея на Бруг, тя държи да го кажа)
скоро ще идва. Още нещо, което мразя: ЦИКЪЛЪТ! И защо когато винаги ще ми идва се сдобивам сдобивам  със сумати  пъпки. Кошмар! Хайде, подкрепете ме и вие!
До ушите ми достига звука от силният клаксон на червеният форд. Уф, червен като....
Слагам си платформите и се спускам на долу по стъпалата.
- Чао!- казвам и излитам през вратата без да чакам отговор.
- Добро утро!- поднасят ми кафе в ръце.- И харесвам блузата ти, Клеър.- изтъква Бруг.
Коя ще е тя, ако не каже някои коментар.
- Благодаря. Вчера си я взех от мола.
- Уф, Аз целия ден го проспах, заради лудницата предната вечер.- отпива една дълга глътка от кафето си Сю и оставя солидно количество гланц по капачката. Сега тя е със слънчеви очила и блее по алеите пред къщите.
- Хей!- казва Кристина, щом спираме пред дома й. Тя се качва на задната седалка до мен.- По дяволите на проклетата мускулна треска!
- Сори, че закъсняхме с няколко минути Крис, но се наложи да презаредим та, променихме маршрута. И мускулна треска?- поглежда я в огледалото Бруг.
- Да, не бях я имала от началото на 9- ти клас и то, само защото си бях шчупила проклетият крак! Бях забравила какво е чувството. Мамка му.
Измивам се на глас и развалям настъпилото мълчание. Всички завъртат глава към мен.
- Аз... съжалявам, но все пак е смешно колко сме унили и едва ли не "полумъртви" от партито онзи ден. Огледайте се!
- Да, права е.- започва да се смее с мен и Сю и скоро и цялата кола. Едно детенце минава с майка си и ни хвърлят типичният поглед: "Вие май нещо не сте уред с главата" .
Десет минути по късно, прекарани в лигня, най- накрая колата тръгва.
- Хей!- казва Кристина с лек трепет в гласа.- Знаете ли кой ден скоро ще настъпи?
- Всички знаем Кристина!- казва Бруг, но и тя не се сдържа едва да не се усмихне .
- Рижденият ти ден Бруг!!- казва Кристина.
- Ооо, нямам търпение да го заплануваме!!- казвам.
Винаги, ама апсолютно винаги, всички всеобщо организираме рожденият ден.- Ще ставаш на 17...!!
- Да, знам, знааам!!
- И ще бъде жестоко!- вдига тост с хартиената си чаша Сю.
Всеки един рожден ден от някоя от нас четирите е ЛЕГЕНДАРЕН! И не опревеличавам!
Тръгваме да паркираме на типичното си място, когато някакаква си Астра ни блокира и става спречкване.
- Хей, това си е нашето място!!- провиква се Бруг и надава клаксона. Тогава тя без да чака прави някаква маневра и бързо паркира колата на мястото си преди другата. Астрата е принудена да остъпи. Когато колата дава на заден, надничам да видя кой е шофьора.
-... Кейси!- прави погнусена физиономия Кристина.
- Коя е Кейси?- питам.
- Една нагла пикла от гимнастиката.- присвива очи тя.
- Мамка му, имам тренировка! И закъснявам!- провиква се момичето в другата кола.
- Колко жалко само, че това нас не ни касае.- казва спококно Бруг и отива до багажника за чантите. Ние излизаме.
Астрата е принудена да напусне мястото на "старшите" и да паркира горе, където е нужно да ходиш цели цели 385 метра! Ще е късмет, ако успее да стигне на време.