3 minutes /oneshot/

•:Край:•

Звездно небе, лек вятър и цигарата между устните ми. Какво по хубаво от това! Беше късно, незнам колко е часът, но не ми ѝ трябва. Седях и пушех.

Намирах се на покрива на някакъв блок, даже не знам как стигнах до това място.Просто излезнах от нас, тръгнах на някъде и се озовах тук. Трябваше да помисля над всичко.

Имах доста хубав живот - здрава връзка с Юнги, перфектно приятелство с Джимин и чудесно семейство, което приемаше хомосексуалността ми доста добре. Но последния месец се чувствам сам, разбирах, че всеки си имаше нещо на главата - майка ми се разболя, лекарите казват, че не е сериозноно, но виждах страх в очите на баща ми, усещах, че всичко не е просто леко заболяване, криеха от мен, което ме ядосваше. Юнги отвори студио по танци и тренира с много наши приятели, така започна да се прибира по-късно, а Джимин се отдалечи от мен, не ми се обаждаше или, ако го направи, беше за кратко време.

Продължавах да пуша и обмислях всичко, което се случва.
,,Спри се Хосок!!" Скастрих се сам на ум. Всеки човек има трудни моменти. В момента постъпвам като егоист, мисля само за себе си. Трябва да общувам повече, та аз само седя в къщи и се самосъжалявам. Прекалено много се напрягам. Майка ми ще се оправи, ще започна да звъня на Джимин всеки ден и ще направя изненада на Юнги, за да се отпусне малко.

Тъкмо изгасих и последната цигара от кутията, когато усетих вибриране от телефона в джоба си. Погледнах часовника на ръката си - 11:57 - странно, кой ще звъни толкова късно. Реших да не си задавам въпроси и просто да проверя.
                      <<Омма>>
- Ало?! Мамо, защо ми звъниш толкова късно? Станало ли е нещо?!

Чух само тихо хлипане. Гласът не беше женски. Това баща ми ли е?!

- А-ало, синко? - чух го как се разплака. Какво ставаше за бога! - Майка ти, тя... тя... тя почина.

Онемях. Не можех да повярвам. Как? Та тя вчера беше напълно добре. Даже ми сготви обяд. Защо? Знаех си, че крият нещо от мен.
Баща ми започна да говори още нещо, но му затворих. Не исках да слушам повече. Бях ядосан и тъжен. Няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Още от сега майка ми ми липсваше.

11:58 - получих съобщение - от Юнги
,,Хосок... съжалявам, че трябва да го разбереш от съобщение, но те търсех, а теб те нямаше в апартамента. Виж аз... не те обичам както преди. Отдалечихме се и.... аз се поддадох на изкушението - изневерих ти. Съжалявам и знам, че ще се съгласиш с мен, че трябва да скъсаме. Знам, че ще си ми ядосан, но те моля да излезем и да поговорим, поне да си останем приятели..."

Четях и сълзите вече се лееха свободно - знаех, че аз съм виновен. Бях решил да се променя, но съм се осъзнал твърде късно. Сърцето ми се разкъсваше, но имаше една малка част, която още ме държеше, но и тя също пропадна, след като получих още едно съобщение:

11:59 - съобщение от Джимин
,,Братле, имам да ти казвам нещо много важно. Знам, че след това ще ме намразиш, но и аз както и Юнги не те намерихме, за да ти го кажем лице в лице. Ами аз... ОФФ трудно е, аз... аз съм този, с който Юнги ти изневери. Сближихме се покрай танците, от там просто пламна нещо между нас. Не исках да задълбочаваме чувствата си заради теб, вярвах, че е просто тръпка, но не беше. Един ден не издържахме и се отдадохме един на друг. Съжалявам, Хосок. Разбирам, че сигурно вече не искаш да сме приятели и изобщо да говориш с мен, но моля те намери начин поне да ми простиш."

Бях разбит. Последното, здраво парче в сърцето ми се счупи. Чувствах се предаден, наранен, но и виновен.

12:00 - Стоях и мислех над всичко, което се случи. 3 минути... 3 шибани минути. За толкова време живота ми се промени. Мислех си, че имам всичко, но съм се лъгал. Цялото това е било шега, една илюзия, в която бях потънал. Защо всичко се случи толкова бързо? Толкова ли е лесно...
,, Егоист! Тъпак! Ти си виновен! Не заслужаваше щастието, което имаше! Правилно загуби всичко! Така ти се пада!" - Бях се изправил и седях на ръба, викайки си и се обвинявах.

Замислих се... Ами ако се хвърля, ами ако ей така сложа край на живота си. Една част в мен крещеше да го направя, да се накажа за грешките си, но другата... другата част направо ми крещеше да не постъпвам толкова глупаво. Това и направих.

Дръпнах се от ръба и реших - ще започна нов живот, ще поправя грешките си, ще бъда нов човек, по-добър и по-силен, без да се самосъжалявам.

,,Прощавам ти Юнги, разбирам те, имал си нужда от подкрепа, която си намерил в Джимин. Прощавам ти Джимин, влюбил си се, няма нищо лошо в това, радвам се за вас двамата." - погледнах към небето - ,,Майко, а от теб искам аз прошка, прости ми, че не бях до теб в тези трудни дни, но защо не ми каза, че си тежко болна, не съм малък, за да криеш това от мен. Съжалявам отново и ти обещавам, че ще започна нов живот."

Още една самотна сълза се спусна по лицето ми и падна. Прощавам и на двамата ми приятели и им благодаря, че ми помогнаха да се осъзная, но сега ще започна на чисто.

12:01 - Сложих начало на новия си живот.

Край

Айде още нещо от меен. Колко от вас очакваха, че той ще се хвърли, е почти съм сигурна, че повечето да хех. За сега бай бай.