Сериалът II

2028

   Още с пристигането в къщи звъннах на Свръзката. Той щеше да ми намери информацията, която ми беше нужна. Плана ми за отмъщение вече беше готов, първо щях да се разправя с Арогантния. Щях да му покажа какво значи да навлизаш в чужда територия. Избесняването ми се беше превърнало в хладен гняв. Имах цел, игра която той започна, а аз щях да довърша.
   Час след телефонния ми разговор вече знаех къде живее. С не особени усилия се сдобих и с работния му график. Трябваше просто да се пробвам да си уредя служебна среща с него, за да ми кажат, че днес е на служебно пътуване и не го очакват да се върне преди 8 вечерта. Чудесно, имах всичко необходимо.
   По-късно вечерта се приготвих за излизане. Сложих си екипа за бойните клубове, шапката и кожените ръкавици. В малък калъф приготвих “набора за влизане с взлом” и го набутах в задния джоб на панталона. Сложих си якето и излязох.
   Таксито ме остави на една пресечка от адреса. Оглеждах се за минувачи, но нямаше. Веднага засякох камерите по улицата, придърпах шапката по-ниско. В този квартал имаше само огромни, богаташки къщи. Лесно намерих неговата. На фона на останалите беше малка, но отвън поне изглеждаше гъзарска. Намерих си място на оградата, през което да прескоча. Видях камерата и преди да ме снима залепих дъвката си на нея.
   Нахълтването в къщата не беше никакъв проблем. Такива неща съм правила десетки пъти, от дете още. Ненормалните неща, на които се научихме с брат ми, благодарение на обкръжението ни. Или по-точно на родителите си. Баща ни държеше да можем и знаем такива неща, казваше - “Никога не знаете в каква ситуация ще изпаднете. Дали ще ви се наложи да се измъквате, или да се промъквате.”. Майка ни се ядосваше на това - “Ако нищо не излезе от тях, поне крадци ще станат.”.
   Вече вътре реших да огледам. Бях допуснала, че за мъжко жилище ще е почти празно. Каква грешка се оказа това само. Грандоманията беше навсякъде - като започнеш от телевизора та чак до хладилника. Грозни картини висяха по стените. Мебелите сигурно бяха дизайнерски.
   Огромното помещение беше подредено като кухня, трапезария, дневна и нещо като кът за игри (друг огромен телевизор и конзоли). Разгледах дисковете - богата колекция, на която завидях. Моята не беше и на половината на тази.
   Запътих се към първата врата, която видях. Зад нея се намираше идеално подредена спалня, явно за гости. Личеше, че не е използвана, затова не й отделих внимание.
   Зад втората врата се намираше мъжката бърлога. Втора спалня, разхвърляна. Върху огромното легло имаше разбъркани чаршафи и възглавници. Личеше си, че тук са спали двама. Разгледах чекмеджетата на раклата. Бяха пълни само с мъжко бельо. Я, и едно заключено имаше. Захилих се и извадих помощните материали, за да го отворя. Облещих очи и на тази колекция. Този ми скри шапката. Там имаше неща, които дори аз не знаех, за какво се използват, а си мислех, че съм много в час с тези работи. Ако Красавицата видеше това, щеше да се черви седмици наред. Бутнах чекмеджето и го заключих.
   Следващата ми цел беше банята. Отново ахнах колко е грамадна. Порових в шкафовете за някакви следи от жена приспиваща тук, но не открих нищо такова, освен двете четки за зъби.
   Чух шум от към гаража, явно се прибираше. Излязох от спалнята, надявайки се, че съм си прикрила следите и се настаних на дивана в дневната. Нямаше да ме забележи веднага. Кръстосах крака и ръце и го зачаках.
   Когато входната врата се отвори се стъписах. Първо влезе бягащата ми бройка, а веднага след него и Арогантния. Минаха покрай мен, бройката се запъти към спалнята:
   - Влизам за душ. - каза докато си сваляше блузата. - Поръчай вечеря.
   - Китайско? - попита Арогантния, който се засили към хладилника.
   - Да пробваме новия френски тази вечер, а?
   - Щом искаш. - в този момент се завъртя и ме видя. - Ти? Как влезе?
   - На кой говориш? - чух глас от спалнята.
  Усмихнах се и повдигнах вежда:
   - Виж ти, колко интересно.
  Бройката излезе по хавлия увита около кръста му. И двамата ме зяпаха. Изправих се, но спазвах дистанциа. Захилих се насреща им. Въображението ми изрисува вулгарна сцена на тях двамата в спалнята.
   - Ти превзе моята крепост. - обърнах се към Арогантния, после погледнах другия - А аз нахлух във вашата. Не съм и мечтала за такъв късмет.
   - Какво правиш тук? Какво искаш? - заплашителния тон на   Арогантния въобще не ме впечатли.
    - Предупредих ви и двамата. Сега ще изгорите.
   - Не се пали, Пламъче. - каза бройката - Сама се вкара в това положение.
  Погледнах го въпросително, а той продължи:
   - Не трябваше да ми отказваш вечерята.
   - Вече ще играем по моите правила. - смених темата и ги погледнах заканващо.
   - Аз също съм добър в игрите - отвърна с чаровната си усмивка, пристъпвайки към мен. Загледах се в рисунките по тялото му, чак сега ги забелязах. Фетиш са ми татуираните мъже. Макар че този малко трудно се вместваше в тази представа. Беше по-скоро плосък, отколкото стегнат, но пък самоувереността му излъчваше безумно количество сексапил.
    Приятелят му го хвана за ръката, за да го спре. Това обърна стомаха ми и сцената в главата ми стана още по-цветна.
   - Аз ще се оправя с нея. - разхлаби връзката си, а очите му блеснаха.
   - Оправи се с него. -  посочих партньора му. - С удоволствие бих гледала.
  Зарадвах се на стъписването им. А липсата на реакция ми каза толкова много. Приближих до тях, поставих ръка на рамото на Арогантния и му прошепнах, така че бройката да чуе:
   - Завиждам ти. Вашето поне е взаимно. - после отстъпих.    Надявах се да ми личи радостта от тази спечелена битка. - Лека нощ, момченца. До нови срещи.
   Тръгнах си от там през парадния вход. Хилеща се и оформяща следващия етап от наказанието им.