THE FAIR OF DEATH [BG]

Глава 1

*Гледна точка на Мàртин*
Разхождах се с моите приятели и пушихме от евтината трева, която ни продадоха. Брат ми Джейсън каза, че има фестивал в града. В Нашвил няма много подобни събития затова всички искаха да отидат. Говореше се, че фестивала бил страхотен и имало много забавления и атракции, но на мен не ми се ходеше, затова реших че ще ги изчакам.

Когато пристигнахме приятелката ми Алиса много въодушевено започна да разглежда големите шарени шатри. Докато  всички се забавляваха аз оглеждах фестивала, изглеждаше доста голям и интересен, но все още не изпитвах желание да го разгледам . След около 15 минути реших да отида до магазина да си купя цигари, защото ми свършваха.

Върнах се бързо, запалих една и малко по-късно видях, че всички се връщат, брат ми държеше захарен памук, пуканки и плюшено мече. Аз му се изсмях и го попитах защо са му тези неща.Той ми каза че захарния памук и мечето са за мен. Всички почнахме да се смеем освен Алиса. Тя изглеждаше много разтревожена, попитах я какво се е случило. Тя каза че докато е разглеждала една  шатра е забелязала старо забутано огледало. Избърсала прахът от него и щом го погледнала е видяла трупа и да лежи на асвалта целия в кръв. Естествено никой не ѝ повярва. Всички си мислехме, че това е поредната ѝ шега.

Целия ден Алиса говореше само за това.На мен започна да ми омръзва да слушам шегичките ѝ. Казах ѝ, че вече не е забавно и не е окей да се шегува с такива неща, другите се съгласиха с мен. Тя явно ни се разсърди, защото си тръгна без да каже нищо. Ние решихме да отидем до къщата ѝ, за да се извиним. Щом  е почукахме на врата отвори майка ѝ попитахме дали Алиса е в къщата, но жената ни каза, че е излязла сутринта и не се е прибирала.Помислихне си че е отишла някъде с приятелките си, затова продължихме с разходката. Вечерта отидохме на бар уж за едно малко, но не стана точно така. Една след една изпразвахме чашите с алкохол и така цяла вечер.

Когато решихме че е време да тръгваме брат ми Джейсън ни качи в колата си въпреки ,че и той беше толкова пиян, колкото бяхме ние. Минахме покрай няколко къщи, брат ми се загледа в една от тях загуби контрол над колата и прегази някакъв пешеходец. Всички много изплашени слязохме от колата, тогава с ужас видяхме че пешеходецът беше Алиса. Гледах я втренчено и се надявах това да е сън. Паднах на земята до трупа ѝ и почнах да плача. Чудех се защо не ѝ повярвах, ако не се бяхме държали така с нея тя нямаше да е мъртва, ако не бяхме отишли на проклетия панаир сега трупа ѝ нямаше да е на асвалта облян в кръв. Бях толкова неадекватен, почнах да крещя и да бутам мъртвото тяло на Алиса с надеждата да се събуди. През това време другите се обадиха на бърза помощ.

Когато линейката дойде, отведоха приятелката ми. Всички тръгнахме към болницата. Щом пристигнахме лекарите ни казаха,  че Алиса е починала на място. Когато чух тези думи света ми се преобърна, все още не можех да осъзная какво се случва. Причерня ми започна да ми се вие свят и докато се осъзная бях припаднал на земята.

Щом започнах да се събуждам чих как брат ми да говори:
-Аз съм виновен не трябваше да карам пиян,ако не го бях направил сега Алиса щеше да е жива, а Мàртин нямаше да припадне.-каза Джейсън.
В същия момент Джейсън и приятелите ми застанаха до мен и ми помогнаха да седна. Всички много се тревожа за смъртта на приятелката ми. Все още не бях на себе си. В същия момент родителите на Алиса влязоха в стаята. Майка ѝ беше разплакана а баща и бесен. Той се развика още малко беше готов да потроши всичко в стаята.
-Кой от вас караше колата?-изкрещя той
-Аз господин Смит, аз карах колата.- каза Джейсън
-Осъзнаваш ли какво си направил?Осъзнаваш ли че ти уби едно 19 годишно момиче?-крещеше бащата на Алиса
-Да осъзнавам го и съм готов да си поема наказанието.-заяви Джейсън
-И да го поемеш можеш ли да върнеш времето назад можеш ли да не се напиеш като невидял и да не прегазиш дъщеря ми? Не, не можеш.-каза господин Смит

Брат ми Джейсън гледаше виновно към земята не можеше да осъзнае какво се случва, не можеше да осъзнае, че е съсипал живота си. Това беше най- голямата грешка в живота му. Джейсън знаеше че сигурно ще има 10 години затвор или повече. Света на всеки един от нас се преобърна. Нито аз, нито Джейсън, нито Том, нито Рей можеше да върне времето назад. Трябваше да живеем с вината за смърта на Алиса. Няма как да забравим това което се случи, нямаше как да забравим вечерта в която убихме човек.

Хей хора това беше главата надявам се да се е получила добре като за пръв път и не забравяйте да дадете мнението си като коментар❤