Once Upon a Bathroom Stall (Bulgarian Translation)

38 | semi charmed kind of life, baby

"Днес се запознах с Мари."

"Какво? Как? Защо? Някой мъртъв ли е? Да се обадя ли на полицията? Или чакай – не трябва ли да се обадя на полицията?"

"Технически, никой не е мъртъв. Освен достойнството на Джаксън. То си е отишло със сигурност и няма надежда да се върне. Вероятно тя би ми била новия най-любим човек на света, ако не бях абсолютно ужасен от нея."

"Какво направи? Получих съобщение от нея, една секунда. О, мили Боже, това Джаксън ли е?"

"Някак си е успяла да влезе в къщата ни, да го завърже за стол и да обръсне цялата му коса. Как? Как? Дори не я чух, докато не приключи? Тренирана ли е? Да няма някаква тайна терористична организация в града, за която да не знам?"

"Тя има навика да отива твърде далеч с номерата си от време на време. Също така е и много покровителствена. Понякога се случват такива неща."

"Той е без коса, Мина. Без коса. И го завърза за стол."

"Звучи ужасно. Това ли беше всичко, което имаше той? Хубава коса? Имам чувството, че сега съжалявам още повече за решенията в живота ми, отколкото преди, а това е голямо нещо."

"Така ли мислиш? След като тя нападна брат ми, след това откри мен и насочи машинка за бръснене към лицето ми, казвайки ми че ако някога те нараня отново, това което е направила с Джаксън щяло да изглежда като детска игра."

"Искам да те успокоя и да ти кажа, че се шегува, но най-вероятно е напълно сериозна. Ще ти пазя гърба. Но също така, недей да бъдеш задник. Но предполагам, че работиш върху това, нали?"

"Сър, да, сър!"

"Хубаво. Също така получих McFlurry-то с M&M's и мога да ти кажа: добра работа. Ще предам на Мари и вероятно ще получиш още един ден живот."

"Ще ме убият заради теб, а все още дори не съм те срещал. Не казвам, че съм най-романтичния човек на света, но Райън Гослинг (главният герой от Тетрадката) да го духа."

"Не е ли странно за колко малко не успяхме да се видим?"

"Искаш да кажеш ако не броим всички пъти, в които съм те гледал как спиш от гардероба ти..."

"Ще кажа на Мари."

"Не! Не! Шегувах се! Моля те! Пищната ми коса е всичко, което имам! Аз съм нищо без нея! Семейство Перкинс е известно само и единствено с хубавите си коси!"

"Някой е малко самовлюбен."

"Не беше ли ти тази, която каза, че увереността е секси?"

"Може и да съм споменавала нещо по темата. Какво, да не се опитваш да ме впечатлиш?"

"Отчаяно."

"Какъв е следващия ти ход, тогава?"

"Може ли да пренасрочим онази среща, която бяхме планирали? Знаеш, онази, която си бяхме уговорили, преди да започна да се държа като огромен задник?"

"Мисля, че си я спомням."

"И това е нещо?"

"Мисля, че е нещо."

"Не си играй със сърцето ми, Мина. Аз съм слабо момче."

"Ти искаш ли, всъщност? Знам, че се извини, но изглеждаше доста... изключил за всичко, което се случи. Не мога да променя миналото. Въпреки всичко, аз излизах с брат ти."

"Знам, н-но няма значение. Това, което има значение е, че ти си невероятна и по някаква странна случайност започнахме да си говорим и не искам да загубя всичко това. Бях сериозен, когато го казах. Нищо не се е променило."

"При мен също. И аз не искам да изгубя това. Аз – да го направим. Да се срещнем. Какво ще кажеш за утре?"

"Утре?"

"Твърде рано ли е?"

"Не! Не, не е, утре... утре е перфектно. Да се срещнем. Утре. Уау, звучи странно."

"Знам, но мисля, че ми харесва."

"На мен също."

"Значи това е финалът. Ще се видим. Най-накрая. След всичкото това време, най-после се случва."

"Обещаваш ли, че няма да бъдеш разочарована? Защото не мисля, че достойнството ми ще може да го понесе ако се разочароваш след всичкото това време. Сериозно."

"Обещаваш ли, че ти няма да си разочарован от мен?"

"Мина, тук говорим за реалността, знаеш, неща, които реално могат да се случат, затова спри да говориш глупости."

"Единствения начин, по който можеш да ме разочароваш е ако не се появиш."

"Обещавам ти, ще премина през куршуми, триони, взривове, дори през Мари, за да стигна до теб."