Като куче и котка

3. Пиян и надрусан герой.

По дяволите. Какво се случва в дома ми? Поех си дълбоко въздух и започнах да слизам бавно по стъблите. Ако ще се умира, то явно ще е тази вечер.

Вече бях в долу, но там нямаше никой. Докато оглеждах стаята чух как нещо се чупи в кухнята. Какво по дяволите? Бързо прекосих хола и отворих вратата която водеше към кухнята. Когато видях какво се случва там се стъписах.

Джъстин беше на пода, цялото му лице беше покрито в кръв и кал, стъклото от чашата която беше счупил беше навсякъде около него.

–Какво по дяволите?– Попитах аз в пълно недоумление.

–О... Лорена..– Той вдигна погледа си от земята и се засмя. Честно - изглеждаше зловещо. –Може ли да те помоля за една цигара, ако не е прекалено нагло?– Провлачи той и отново се усмихна. Исках да го ударя. Много силно исках да го ударя.

–Какво ти се е случило, мамка му?–Попитах аз и повдигнах едната си вежда.

–Ниииищо..–Изчурулика Джъстин и започна да се смее. Ясно. Виждала съм подобни състояния.

Въздъхнах и го заобиколих. Избутах го леко и от шкафа зад него извадих памук, кислородна вода и няколко лепенки, не знам какво точно се е случило с лицето му, но вярвам че няколко лепенки ще го спасят, пресегнах се към шкафа над Джъстин, за да взема две хавлиени кърпи. Оставих всички тези неща на плота над главата на Джъстин и тръгнах да излизам от кухнята, за да може все пак да затворя входната врата.

–Лорееее.. Не ме оставяй отново сам.– Провлачено каза Джъстин и пак започна да се смее. Извъртях очи и се запътих към входната врата, затворих я и по пътя си обратно към кухнята взех цигарите си от хола.

След като отново бях в кухнята събрах стъклата които бяха навсякъде около Джъстин и ги изхвърлих, а той просто седеше там и ме наблюдаваше с тъпата си усмивка.

Мама каза,че ще е забавно да живея с Джъстин. Хехе. Забава.

Взех една от кърпите от плота и я намокрих с топла вода.

–Джъстин, погледни ме.–Казах му аз докато сядах на земята до него.

–Неее..–Изхленчи той и обърна главата си в противоположната посока. Поех си дълбоко въздух.

–Джъстин. Погледни ме.

–Неее..

–Нямам време за тези глупости. –Хванах брадичката му и обърнах лицето му към мен.