White roses for my love

One Shot /begining and end/

Нощен Сеул. В един от по-малко оживените квартали живееше Парк Джимин. От скоро беше сам, тъй като единствената му истинска и голяма любов, а именно Мин Йонги го нямаше вече. Апартаментът му беше на един от последните етажи, на висока сграда. Беше седнал на ръба на панорамния прозорец. Спомняше си всеки един момент прекаран с приятелят му. Мислеше си, защо не бе усетил, че нещо не е наред с Йонги. Защо сега лежеше на три метра под земята
А той е тук и страда. Припомни си денят, в който загуби всичко, което имаше.
Бе обикновен ден за Джимин. Както винаги свършваше работа в 18.00. Нямаше търпение да се прибере при своя любим. А в същото време нямаше представа, че той не е сред живите. Йонги седеше на пода в банята. В едната си ръка държеше красив, блестящ нож. Чудеше се защо всичко се бе разрушило. Защо бе останал без семейство. Обичаше Джимин безкрайно много, но не желаеше да се задържа на този свят повече. Знаеше, че ще нарани жестоко любовта на живота си, но щеше да го чака от другата страна. Доближи ножа до ръката си и усети приятното чувство на стичащата се кръв по ръката му. Повтори същото и на другата. Скед това се облегна и остави кръвта да се лее. Мислеше си за Джимин и колко много го обича. Предтавяше си образа му. Нежно светло лице, ктопли маслинени очи, сладки устни и мека розова коса. Това бе последното нещо, което си припомни Йонги и отпусна безжизненото си тяло на земята.
Джимин отключи вратата на апартамента и извика името на приятеля си. Един път, втори път, но отговор не получи. Започна да обикаля из стаите. Нямаше го никъде. Остана само банята. Когато отвори вратата, съжали, че го направи. На поса лежеле любимият му. По пода си личаха линиите кръв, а до него лежеше ножа. Изтича бързо и започна да тресе тялото на по-големия. Викаше името му, умоляваше го да отвори очи, но това така и не се случи. Неговият Йонги отдавна го нямаше.
Спомняйки си това, в очите на Джимин се заформиха нови сълзи, които заместиха стичащите се до скоро. Със замъглен поглед наведе глава надолу. 40 етажа го деляха от земята. Една крачка го делеше от това да се види отново с любимият си. Изправи се и направи тази завтна и последна в неговия живот крачка. Последното, което усети е сблъсъкът с твърдата земя.
Когато отвори очи се намираше в светла стая. Някак мъглива и неясна. В далечината съзря силует, който веднага разпозна. Това бе неговият любим. Затича се към него и се хвърли в прегръдките му.
Йонги го попита, защо не е придължил живота си. А момчето отвърна, че той е неговият живот. След това се целунаха и обещаха, че повече няма да се разделят до края на вечността.
Тогава Йонги се събуди и осъзня, четова е бил поредният сън, в който си представя как биха се развили нещата, ако не Джимин, а той се бе самоубил. Стана,оправи се и излезе. Мина през цветарския магазин и купи букет от бели рози.
Отиде на гробища и остави букета.
Правеше това вече петнадесет години. Цели петнадесет години минаха, а той така и не забрави своя любим. До края на живота си той живееше с мисълта, че някой ден те отново ще са заедно и до последният си дъх не спря да обича момчето, което промени живота му. Момчето, което му показа какво е да обичаш. Момчето с розовата коса и черни очи. Момчето на име Парк Джимин....

Благодяря на DEANSEXUAL за прекрасната корица!!!
Това е първият ми уаншот, който публикувам и се надявам да ви хареса.

Специално за теб Snowflake_Shadow я качвам веднага. I love you my soulmate💖

Също така ще направя книга, в която хора, желаещи да имат смут, а не могат да напишат могат да дават заявки и аз ще пиша с удоволствие.