Преувеличените моменти в живота ни

Онзи път, когато...

Ще ви разкажем за две откачени приятелки и тяхната уникаална скучка.... Слушайте внимателно..

.
.
.
.
.
.
.
.
.

Имало едно време едни две приятелки на име Дани и Тити. Дани е била на 14(почти), а Тити на 13(почти). Дани си вървяла най-спокойно, не бързала жената, а и нямало за къде, щот...ми що не. Имало време... Та, едно момче минало покрай нея, но посочил задника ѝ и издал странен звук, като на умиращ орангутанг. Дани го погледнала странно. Веднага извадила телефона, нищо че е с клин и няма джобове, и звъннала на Тити. Тити ѝ вдигнала.

- Ало, Тити, идвай, имаме спешен случай. Ще трябва да набахтеш един човек. - процедила Дани през зъби.

- Оо, така ли, идвам веднага. - казала ентусиазирано Тити и затворила.

Дани гледала момчето с присвити очи. Някак изпитателно. По едно време видяла бързащата Тити да идва към тях.

- Дани, тук съм. Кой трябва да набахта? - попитало момичето и започнало да се оглежда.

- Ей тоз тука. - казала Дани и го посочила с пръст, като едвам не му бръкнала в носа.

- Ясно, заемам се, ти се пази, че ще хвърчи перушина. - казала Тити и изпльокала всичките си пръсти.

Доближила се до момчето. То се оказало с 3/4 глави по-високо от Тити. Тя трябвало да погледне нагоре. Хванала раменето му и забила коляното си в топките му. Дани пък, от своя страна, много очаквала този момент, че чак извикала мажоретки за подкрепа. Мажоретките се оказали дърти кранти на по 60/65 години. Носели къси полички, но това не попречило на Дани. Тя взела помпоните и започнала да скача.

- Давай Тити! Файтинг! Размажи таз долна муцуна! - изкрещяла тя, размахвайки яростно помпоните във всички посоки. Бабичките също подскапали и размахвали помпоните наляво надясно.

Тити изгледала Дани тъпо.

- Сериозно ли? Да не ми се подиграваш? - Тити попитала Дани.

Дани я погледнала и се усмихнала невинно.

- Е, то за подкрепа бе Тити. - казало момичето развеселено и продължила да подскача.

Тити само извъртяла очи и се обърнала към високия човек. Ударила му два шамара и почнала до го рита по пищялите. Момчето паднало на земята. Погледнал Тити и видял убийствения и психарски поглед на момичето. Веднага се изплашил и тръгнал да бяга, куцайки.

Тити отишла при приятелката си и си дали пет. Дани изцъкала с език и казала:

- Можех и сама да се справя. - момичето я погледнало с някакъв тъп поглед и се ударило по челото.

- Тогава защо ме извика, по дяволите?!

- Ами не знам. Просто ми липсваше. - ухилила ѝ се на среща. Тити пак се ударила и вече била готова да се самоубие.

- А защо каза да го пребия? - вече размахвала ръце наляво и надясно като пълна откачалка. Хората, минаващи покрай тях ги гледали много странно.

- Защото ме мързешее.

- Тц, тц, тц... Добре, няма значение. Но... няма ли да кажеш на тези баби вече да спрат и да си тръгнат.

- Не. Те живеят тук.

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•