He ruined my life

Part 3

Обърнах се рязко и видях Зак. Дрехите му бяха скъсани и раздърпани, имаше петна от кръв по тях ,както и по очертанията на устата, а прическата му беше разрошена. Лявата му ръка висеше, сякаш рамото му беше извадено, но не му личеше да го боли. Не спираше да ме гледа с празен поглед, но защо го правеше. Помислих, че се е наранил, изтичах и разкъсах остатъка от тениската му, но по него нямаше никакви рани, нито драскотина, отдръпнах се изплашена от него и тогава той си намести рамото с дясната ръка като повдигна лявата нагоре и се чу пукане, подскочих и казах изплашена

- Зак!... Какво става тук?!!...

- За това искам да поговорим... Просто ме изслушай.- каза ми с тих глас

- Какво да слушам ЗАК?!- попитах с леко повишен тон

- Ще ти обясня всичко ако ми дадеш шанс.

- Добре слушам те.- казах като сложих раце на кръста

- Аз имам проблеми... Големи проблеми. И ти можеш да ми помогнеш.

- Няма да ти помогна с нищо докато не ми обясниш какво става... Като например защо си целия в кръв, и дрехите ти са скъсани, рамото ти прави странни неща и как скачаш толкова надалеч и другите неща, просто всичко около теб е странно? И не мога да си го обясня, а това ме побърква.- казах с доста повишен тон

- Добре просто седни и ме изслушай- каза това и ми показа да седна на земята, по начин, по който да ме успокои- как искаш историята, дълга или кратка.

- По начин по който да ми обясниш нещата които изброих- казах скръстила ръце.

- Добре. През 1794 година...

- Чакай, искам твоята история, не тази на фамилията ти.- спрях го като го гледах сякаш е полудял

- Именно това ти разказвам

- Какво- прошепнах тихичко

- Така, през 1794 в града дойде една изключителна жена ,която плени сърцето ми и...

- Чакай ,чакай тогава на колко си бил?- попитах със странен поглед

- На 18.

- А сега си на...?

-18. Е не точно, всъщност съм на 225

- Добре сега започна и вече те мосля за откачалка .

- Просто ме остави да довърша.
Когато я видях веднага се влюбих до уши в нея . Тя се казваше Ерика. Та тя също се влюби в мен, но не бях от нейното потекло, но това не ни спря...

- Любовния ти живот от преди 225 години какво общо има със случващото се

- Много и ако ме оставиш да обясня ще е супер.
Една вечер когато бяхме заедно тя реши да ми покаже някаква нейна тайна, а тя беше, че тя е...

- Вампир!- казах с изражение на ученик който най накрая е решил много трудна задача и е сбъркал отговора

- Да от къде знаеш?

- Изскочи в главата ми. И ти си вампир, нали! Тя ли те превърна?

- Да, но как разбра?

- Една вечер чух нашите да си говорят, че са се върнали и трябвало да ги убият. Защо им е да ги убиват? И как ще го направят, те от къде знаят за тях?- още хиляди въпроси изскочиха в главата ми

- Може да ти се стори странно, но когато се запознахме проучих семейството ти и открих някои неща...

- Какви?

- Изчакай малко -каза това и с прекалено бързата си за мен скорост отиде до тях и се върна с някакви листи

- Какво е това?- попитах а той ги тупна в краката ми и каза

- Историята на семейството ти.

- Добре това никак не е странно- казах със сарказъм

- Тук пише, че през 1502 Доналд Макс Казадор е...

- Чувала съм го... и сега се сетих от къде, когато бях малка дядо ми разказваше истории за вампири, върколаци, вещици и още много други и един път спомена, че този човек е бил от нашия род и тогава една вечер е бил нападнат от върколаци...

- Да, тогава е открил началото на ловците Казадор и по наследство си такава.

- Мислех си, че си измисля. Дядо каза, че през 1962 почти щял да загине, когато двама вампира са го нападнали, но той ранил единия и успял да се измъкне- тогава очите на Зак странаха чисто черни и зъбите му се появиха, станах внимателно и се отдалечих, леко изплашена, той стана и тръгна към мен, аз продължих да вървя назад и стигнах края на покрива, щях да падна, но Зак ме хвана през кръста, надявах се да се е успокоил, но не, защо беше така. Тогава изведнъж ни завъртя и тръгна да пада, като повлече и мен, аз пищях, но той ме дръпна към себе си и прошепна в ухото ми

- Спокойно -аз забавих дишането си и забих глава в гърдите му, в следващия момент усещах земята под краката си, вдигнах глава и го бутнах назад

- Ти нормален ли си, да не би да искаш да ме убиеш ?

- Спокойно- доближи се много близо до мен, пулса ми се ускори, а лицата ни бяха на няколко сантиметра растояние - аз няма да те нараня- погледнах надолу за секунда и като вдигнах главата си него го нямаше. Започнах да се оглеждам, но край мен нямаше никой, погледнах нагоре и видях да седи на ръба на една сграда, а след това стана и тръгна на някъде.