The Princess

1 галва

 Имало едно време... Не всяка една приказка започва така. Моята история не е точно приказка, но е много близко до представите за такъв тип четиво. 

 И така всичко започнало през далечната и непозната 1345, когато на великият български владетел му се родили двама синове. Времето минало, а децата пораснали и било време да наследят баща си, но тъй като се скарали кой ще седне на престола, баща им Иван Александър решил да раздели България на три части( най-голямата част дал на сина си Иван Шишман и тази земя си останало с името ''Българско царство''. Една много малка част дал на другия си син Иван Страцимир '' Видинско царство'' и все пак за себе си оставил една част, която започвала от делтата на река Дунав и стигала чак до днешния най-голям залив в България и нарекъл това място ''Добруджанско деспотство''). И така спокоен от това, че няма да има война между синовете му се оттеглил в красивия си палат в Каравуна и отново заживял спокойно. 

Но не щеш ли му се родили 2 дъщери. Едната се казвала Александрина. Тя била по-голяма от сестра си само с 2 години и половина. Имала красива коса с цвят на узрял кестен и красиви зелени  като изумруди очи. Втората била пълна противоположност по външен вид. Имала красива леко накъдрена руса коса, и красиви сини очи като небесната шир. Сами можете да си направите сметка, колко много бил щастлив баща им от тези фактори, затова ги гледал като писани яйца, без да им забранява нищо.

И така да оставим сладките приказки на страна и да продължим  по  нататък. Както се знае по това южната ни съседка била Османската империя управлявана от великия султан Мехмед. По пътя си към Западна Европа се отбил в столицата на цар Иван Александър. Посрещнат подобаващо, султанът решил да преговаря с царя за мир между него. Но за нещастие, вместо да се споразумеят те се скарали. Султанът отложил всичките си походи към запада. В сърцето му царяло желание за злоба и мъст. По пътя видял двете момиченца, които играели в двора на двореца с агънца. Лъжлива усмивка заиграла по лицето му. Заповядал на слугите си да отвлекат децата. Щом се случило децата се разпищели и започнали да ритат, но безуспешно.  Със сълзи по лицата им потеглили към Цариград, където може би щели да станат заложници на новия султан след време. Царят много се разгневил и заповядали да хванат султана и да го убият пред очите му. Така и станало. Султанът бил убит.
С всеки изминал ден обаче, царя ставал все по-зле. Спрял да се храни, хиляди пъти виждал сълзите на двете си рожби в кошмарите, които сънувал. Накрая не издържал и накарал слугите си да намерят най-добре скритото място на Българска земя. След няколко дена всичко било готово за действие и за една година бил построен замък за чудо и приказ.
И така изпратил двете си дъщери там, заедно с куп огромна прислуга и продължил спокойния си живот.