Мимишел: Фенфикшънът

Глава едно: na4aloto na kraKq

Опа.

Това беше близо.

Това бяха мислите на Мим, след като едва не повлече себе си и Мишел в самия Ад.
Или по-точно, когато двете се опитаха да си направят романтично излизане, което се превърна в пародия на Семейния тип (с любезното съдействие на Калина и Ев).

И по-точно, мислите й препускаха прекалено бавно, "толкова бавно, че докат са обрънеш и охлювът съ шмугна" (цитат: КоМфуций, 2010 пр. Хр.), за да успее да ги оформи в думи.

"ехооооооооооооооо"
"ееееееееееехооооооооооооо"
"ебаси бавняра"
Отнеха й 15 минути да разбере, че това беше Мишел.
"Къде се намирам?" запита Мим, хващайки се за нещо продълговато и твърдо, което не беше х*я на Кастиел. 
"Къде се 'намираш'? Преди половин час не ти пукаше толкова, особено когато излюска бирата на Ев на един път! Стига си стискала парапета, да не вземеш да го извиеш" нареди Мишел.

"Каква бира-" започна Мим, но се опомни. И като се опомни, едва не се хързулна през парапета долу в кофите, но добре че беше Мишел, о, Мишел, госпот бок на романтичните срещи, на филмите, на филмарите и на парапетите! Ако не беше тя, "щеше да си отидеш право на мястото, където всички боклуци лежат" (цитат: Мишел 2017 сл. Хр.). Дребното момиче държеше приятелката си с една ръка, сякаш беше някаква форма на Супермен с нанизъм и розови кичури.
"Ти ме спаси" прошепна Мим замечтано, но се килна още по-назад и краката на Мишел поддадоха. 

"АЛОУ, ХВАНИ СЕ!" кресна тя, опитвайки се с всички сили да не пусне полупияния бавняр, още наречен Мим. Макар и в състояние на безгранична бавнярщина, бавнярът се хвана за парапета и двете застанаха в нещо като екстремна поза дъска. Доста еротична, при това, отбеляза Ев, нагласяйки далекогледа си. Не, той и Калина изобщо не шпионираха знаменития тандем. Ама никак, потвърди момичето и сръга Ев, за да види какво се случва, след което се изхили тихо и въодушевено. 

"Ох, защо всичко е размазано?" запита жално бавн- Мим, облягайки глава на рамото на Мишел. 
"Защото не трябва да пиеш 4 кенчета бира на един път, педал.." отговори Суперм- Мишел.
"Не знам какво ми стана.." започна да се изповядва Мим, но приятелката й я сряза. Не буквално, макар че на Мишел й се искаше.
"Млък, отиваме вкъщи, и да не съм чула още приказки за х*я на Кастиел, иначе аз лично ще те набутам в кофите за боклук."
"И аз те обичам" усмихна се Мим, макар че изражението й беше хипер умряло. По-умряло от мъртвите мемета, потвърди Ев.