Тя винаги е искала да стане счетоводител. Откакто се запознахме, все това е искала да работи. Взе си висшето образование точно преди да забременее с Мия и след това реши да се отдаде на семейството ни. Нещо, което аз не оценявах и за което сега съжалявах дълбоко.
Точно два месеца преди да я отвлекат започна да си търси работа, но не стигна до никъде...
Мия имаше рожден ден след една седмица и двамата с нея постоянно обмисляхме как да организираме петия и' рожден ден по най - добрия начин. Мислехме да поканим всичките и' близки приятели от детската градина и да поканим разбира се и Найл, Лиам и Луи. Но накрая решихме, че ще питаме нея какво искама да направим. Накрая тя каза, че иска да просто да е с приятелите си.
Днес за първи път от половин година стъпвах в студиото. От десет часа сутринта до шест часа не бях станал от стола пред пулта. Имах чувството, че всяко едно чуство, което беше преминало през мен през тази една година, отиде на листа формата на думи. Тя беше смисъла на всяка една песен. Тя беше онова момиче, което се крие в песните.
Когато се прибрах вкъщи, се чуваше някакво филмче на Мия от хола и къкренето на месо от кухнята.
— Здравей, миличка. - усмихнах и' се и я целунах по главата. Тя ми каза тихо здрасти, твърде погълната от любимия си филм, Красавицата и звяра, игралният филм с Ема Уотсън. Засмях се тихо и отидох при майка и'.
Целият потънах в притеснение, когато я видях наведена напред, докато стиска облегалката на стола. Стискаше очите и устните си.
— Какво има? - прошепнах и' грижовно, докато бавно я поех в ръцете си. Тя се отпусна върху гърдите ми. Стисна тениската ми.
— Коремът ми... - изохка и леко започна да трепери.
Още от спонтанния аборт това се случва, което значеше вече четири месеца. Не и' се беше случвало скоро. Причината за тези болки бях аз. Твърде късно я бях завел в болницата и станаха доста усложнения. Но за наша голяма радост, лекарите успяха да спасят възможността тя да има още деца.
Според мен причината за днескашната болка беше преумората. Откакто загубихме бебето и' тя се отдаде напълно на Мия. Всеки ден чистеше, подреждаше, поливаше цветята, готвеше, пускаше пералнята и куп други работи.

VOUS LISEZ
My Own Happiness
Fanfiction"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...