— Време е за сън, рожденичке! - казах, щом влязох в стаята на Мия. Тъй като днес беше рождения и' ден и' позволихме с майка и' да яде малко повече сладко преди лягане, тя не можа да заспи и я оставихме да стои на таблета си малко, сега нямаше никакъв шанс да я приспим.
Тя веднага ме изгледа тъжно. Заключи таблета си и ми го даде. Оставих го на масата и'. Загасих лампата в стаята, ни веднага пуснах нощната и' лампа. После седнах на леглото и'.
— Е, как си прекара днес, красавице? - тя се усмихна и се надигна леко. Беше облегната на гърба на леглото.
— Днес беше много забавно, тате! Знаеш ли, че Бени и Лори ще си имат братче или сестриче? - Бен и Лора бяха близнаците на Лиам и София.
— Не, не знаех, мила! - Щяха да имат още едно бебе? Това е страхотно!
— Да! Лори ми каза, че още не знаят дали е бебе момиче или бебе момче, защото бебето било много малко! И аз искам бебе, тате! - усмихна се широко, опитвайки се да ме убеди. Засмях се нервно, а тя наклони глава в объркване.
— Скъпа, не е толкова лесно, колкото си мислиш. Бебетата не се купуват от магазина както аз и мама ти купуваме куклите. Малко по - различно е. - точно в този неловка ситуация имах нужда от нея. Знаех, че въпросът, от който се притеснявах идваше да хоризонта.
— Но, татее.... - рязко се тупна назад. - Лори ми каза, че е много забавно да имаш брат! И аз искам!
— Истината е, че аз нямам нищо против да... имаш братче, но трябва да го обсъдим с майка ти. Това е много важно решение. - говорех бавно и внимателно, за да ме разбере. - А и човек не може да получава всичко, което иска. - нещо, което сам осъзнах. - И не се тръшкай така. Не е прилично.
— Съжалвам, тате. - погледна ме тъжно и се прозя и за моя гордост сложи ръката си пред устата. - Ти искаш ли бебе момче? - попита ме тихо и се усмихнах.
— Разбира се, че искам, скъпа моя. Бих дал всичко, за да имам момченце красиво и умно колкото теб. Нямаш си и на идея колко ще бъда щастлив. - наведох се към нея и я целунах по челото.
— Ами мама? Тя иска ли бебе момче? - разбира се, че желаеше. Искаше ми се да и' кажа колко много и аз, и майка и' искаме още деца.
— Мисля, че иска, да. - казах с мек глас и кимнах. - Но трябва да я помолиш. Все пак мама ще се грижи най - много за бебето. - тя ме гледаше право в очите и не казваше нищо. Обмисляше думите ми и накрая се съгласи.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
My Own Happiness
Фанфик"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...