10 месеца по - късно.
— Хари? Скъпи, какво има? Три часът е, а цяла вечер се въртиш? - изохка, шепнейки.
Изцъках шумно. Тя сложи топлата си длан на голото ми рамо и бавно се обърнах към нея. Сложих ръка на бузата и'.
— Извинявай, скъпа...
Чувствах се особено виновен и изнервен тези дни. Откакто тя ми каза, че е бременна, всеки ден си мислех само за бебето ни и за всичко, което щеше да се промени. Не си мислете, че не искам бебето. Напротив! Двамата с нея решихме, че искаме още едно дете две седмици след рождения ден на Мия. Дълго време се опитвахме и една вечер след като се прибрах, тя дойде при мен и без да увърта ми каза, че ще ставаме родители за втори път. Плакох.
— Кажи ми какво толкова тревожи красивата ти главица? - прошепна щастлива. - От няколко дена си недоспал. Какво има?
— Аз просто... - погледнах към леглото и после не можах да видя очите и'. Започнах да се изчервявам. - Винаги съм си мислел, че Мия ще бъде единственото ми момиченце, въпреки че искам много деца. Някакси вътре в мен трепти едно чувство... не знам как да го определя, но може би като тревога? Нервен съм. Нещо, което не се случи при Мия. И точно заради това ставам още по - нервен и.. ох, това е всичко, за което мисля. Не искам да си мислиш, че не искам бебетата. Не. - усмихнах се и преместих ръката си на 5-месечното и' коремче. Усещайки леките движения на бебетата вътре. Съвсем скоро се очакваше да започнат да ритат и винаги си търсех момент, в който да залепя ръка за нея и да усетя първите им ритания. - Не си го мисли, защото семейството ни е всичко, което съм искал. Обичам Мия с цялото си сърце, обичат теб както обичам и тях. - посочих бебетата в корема и' с погледа си. После сложих ръка на кръста и' и я приближих до мен.
— Слушай какво: каквото и да стане, цялото ни семейство ще е здраво и ще сме щастливи. Единственото, което тези двете деца могат да донесат в семейството, е още повече щастие и любов. - погали бузата ми и ми се усмихна укоражително. - Нали така?
— Да. - прошепнах.
— Успокой се. - каза и бързо се залепи за мен. Усетих корема и' под обтегнатата и' тениска срещу моят. Целуна устните ми. - Заспивай. Не мисли за лошото. Мисли си само колко здрави и щастливи деца ще имаме. Ясно? - кимнах бързо. - Добре. - прошепна и затвори очите си. Дълго време я наблюдавах.
ESTÁS LEYENDO
My Own Happiness
Fanfic"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...
