— Момчета! Намалете малко! - извиках към стаята на момчетата ни, близнаците ни, Чарли и Айдън. Целият коридор се озвучаваше от звука на играта им.
Върнах се отново в кухнята и погледнах в печката, в която беше пуйката, която аз и Хари направихме заедно. Реших, че е готова и изключих печката.
Изведнъж усетих мусколеста ръка да докосва първо страните на кръста ми и после сложи дланта си на корема ми. Никога нямаше да забравя невероятният му аромат, който той имаше откакто го познавам. Другата му ръка хвана моята и ме завъртя. Заключихме погледите си.
— Весела Коледа, отново. - усмихна ми се по онзи негов магичен начин с тръпчинките си.
— Весела Коледа. - засмях се.
— Благодаря ти! - възкликна и бързо се наведе към мен и се целунахме. Ръката ми бързо отиде в косата му. Неговите длани ме държаха залепена за хладилника.
— Как е нашето момиченце? - и двете му топли длани покриха малкия ми корем и се усмихна.
— Добре. Вълнува се. - кимна и целуна челото ми. После по най - нежния и грижлив начин обви ръцете си около гърба ми и ме притисна съм стегнатите си гърди.
— Нямам си и на идея как успяваш да накараш пеперудите в корема ми да избухват всеки път щом те целуна. - прошепна ми на ухото.
Засмях се и го погледнах. Целунах брадичката му и после залепих отново бузата си на гърдите му.
— Ти си бащата на децата ми, Хари. - той се засмя и погали кръста ми. - И може би сме женени от почти дванадесет години. ( А/Б от втората им сватба)
Той ме пусна. Хвана страните ми в топлите си длани и ме погледна.
— Ти. - целувка. - И. - целувка. - Децата ни. - целувка. - Сте. - целувка. - Всичко. - целувка. - За мен. Ясно?
Започнах да се смея силно.
— Очарователен си. Държиш се като тинейджър. - той кимна и почна да се смее с мен. Искрата в очите му с всяка секунда нарастваше.
— Това е вярно. Съгласен съм. - намигна ми бързо. После се сети нещо и се усмихна още по - широко. - А за децата може и да съм помогнал. - погледна корема ми и го погали бавно, гледайки го с цялата любов в себе си.
— А ти, може би и ти ми даваш онези пеперуди. - доволно изражение покри лицето му и отново обхвана лицето ми.
YOU ARE READING
My Own Happiness
Fanfiction"... Няколко дена по - късно двамата решихме, че е време да се разведем, защото нещата не се получават. Смятахме, че ще живеем по - спокойно разделени. Не знам дали това беше правилното решение, но само времето щеше да реши. За сега си имах Мия и...
